О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 567
София, 29.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4483/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. чрез процесуалният им пълномощник адв. И.С. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 13.03.2014г. по гр.д.№ 9088/2011г.
Ответниците са подали отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 27 състав № І-27-74 от 15.10.2010г. по гр.д.№ 1022/2005г. и е отхвърлил предявения от М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че общият наследодател Б. Я. Б. е бил собственик на нива от 14.2 дка,4.2 дка и 6.4 дка м.”Гладно поле”, нива от 1.499 дка в м. „Л.”, нива от 2.5 дка в м.”Д.”, нива 2 дка в м. „Кория” нива от 2.1 дка в м.”Обърне”.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен поради липса на идентичност на имотите на общия наследодател на страните по делото Б. Я. А., починал през 1967г. и неговият син С. Б. Я. , починал 1992г. пряк наследодател на ответниците, на които земите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
В изложението за допускане на касационното обжалване са развити доводи за неправилност на обжалваното решение – основаване на изводите на съда за придобиване правото на собственост на непредставени по делото писмени доказателства, необсъждане на всички доказателства по делото / волеизявление на страните за общо разглеждане на три преписки пред Поземлената комисия/, необоснованост на изводите на съда при обсъждане на заключението на вещото лице. Тези доводи не могат да се разглеждат в производството по допускане на касационното обжалване, защото в него ВКС не се произнася по основателността на касационната жалба. Както е прието в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, основанията за допускане на касационното обжалване не се припокриват с касационните отменителни основания по чл.281 ГПК. В изложението за допускане на касационното обжалване следва да бъдат посочени правни въпроси, които са формирали решаващите изводи на съда, както и да бъдат обосновани специалните условия на чл.280 ал.1 ГПК – разрешаването на въпросите в противоречие със съдебната практика или необходимостта от точното прилагане на закона и развитие на правото.
Касаторите поддържат противоречие със съдебната практика по правния въпрос за допустимостта на предявения иск, но въпросът не е обуславящ за делото, защото съдът е приел искът за допустим и поради това няма противоречие между обжалваното решение ВКС, ІV г.о № 98/1997г. и решение № 1251 от 12.11.2008г. по гр.д.№ 5442/2007г. на ВКС, ІІ г.о., и двете постановени по реда на отменения ГПК. Вторият въпрос е свързан с правомощията на съда при неизясненост на делото от фактическа страна, когато за това са необходими специални знания. Представеното решение по чл.290 ГПК № 842 от 02.12.2010г. по гр.д.№ 2006/2009г. на ВКС, ІІ г.о. дава тълкуване на разпоредбата на чл. 197 ГПК в смисъл, че съдът е длъжен да допусне експертиза за установяване на релевантните по делото факти, но в разглеждания случай такава експертиза е изслушана от първоинстанционния съд , която не е била нито неясна, нито непълна, за да се налага изслушване на допълнителна експертиза във въззивното производство. Доводът, че съдът е следвало да изиска от експертизата изготвяне на картен материал е неоснователен, защото земите са възстановени с план за земеразделяне, което предпоставя липса на възможност да бъдат възстановени старите реални граници към момента на обобществяването.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата Р. Н. З. следва да се присъдят направените разноски , представляващи платено възнаграждение на адв. А.Т. по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2014г. в размер на 200 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 13.03.2014г. по гр.д.№ 9088/2011г.
ОСЪЖДА М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. да заплатят на Р. Н. З. сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: