Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
4113_14_opr_288@108zs.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4113 /2014 г.:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 34 /11.04.2014 г. по възз гр.д. № 35 /2014 г. на Разградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 347 /02.12.2013 г., допълнено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1 /02.01.2014 г. по гр.д. № 1755 /2012 г. по описа на Разградския районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на [община] срещу [фирма] за вътрешните водопреносни мрежи в селата Р. и К..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излага основания за това.
Насрещната страна [община] с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Обект на ревандикация е вътрешна водопроводна мрежа на две села; Собствеността на ищеца е установена на основание § 7,т.7 ПЗР на ЗМСА и чл.64 ЗУТ : общинска собственост стават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и водоснабдителните системи, обслужващи територията на съответната община и които не са включени в уставния фонд на търговските дружества – критерий за отделянето на общинската собственост от тази на държавата е нейното предназначение да обслужва общинската инфраструктура (§ 7,т.7 ЗМСА); водопроводната мрежа е елемент от техническата инфраструктура на съответното населено място – проводници и отвеждащи съоръжения (чл.64 ЗУТ и § 5. ПЗР на ЗМСА). Т.е. по силата на закона процесните съоръжения са се трансформирали от държавна в общинска собственост. Водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са дефинирани като публична общинска собственост и по см. на чл.19 от Закона за водите (ЗВ). Т.е. по силата на закона процесните съоръжения са се трансформирали от държавна в общинска собственост. Те се намират във владение на ответника без правно основание. Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответника, че е придобил собствеността. Ответникът твърди, че е собственик на основание възлагателно постановление на праводателя му (– едноличен търговец), който е придобил съоръженията чрез публична продан от ЗК „Н.”, [населено място], но по делото е установено, че публично изпълнение е извършено върху обекти, за които по делото е доказано, че не са принадлежали към патримониума на длъжника; че въпросната земеделска кооперация се е намирала в наемни правоотношения; че принудително изпълнение върху имота е извършено, когато той по силата на ЗС и ЗМСА е бил със статут на общинска публична собственост, а също така, съгласно чл.1,ал.2,т.2 ТЗ кооперацията е търговец, но не е търговско дружество. Изводът е, че изключенията на чл.19,ал.1,т.4,б.в ЗВ и §.7,т.7 ЗМСМА не се отнасят до тях (кооперациите).
Жалбоподателят извежда следния процесуалноправен въпрос, уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали в производство по иск по 108 ЗС ищецът може да се позовава на недействителност на публична продан или незаконосъобразността и следва да се установи в отделно исково производство или в производство по отмяна на влезли в сила решения.
Въпросът е обуславящ, доколкото въззивният съд в спор по иск по чл.108 ЗС е преценявал какви права е придобил праводателят на ответника от проведената публична продан и е приел, че публичната продан не е породила транслативен ефект (че продажбата на недвижим имот – публична общинска собственост не лишава от собственост истинския неин собственик и че на него публичната продан не може да се противопостави).
Приетото от въззивния съд, че публичната продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост върху недвижим имот е в съответствие с установената съдебна практика. В този смисъл е разрешението в решение № 365 /22.10.2012 г. по гр.д. № 17 /2012 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието следното, Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на правото на собственост. Нормата на чл.496,ал.2 допуска установяването на права върху имота на трети лица в исково производство. Нормата на чл.499 ГПК урежда последиците при съдебно отстранение на купувача. Стабилитетът на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот. Правата на действителния собственик са противопоставими на публичната продан. Третите лица не могат да противопоставят на купувача само права върху недвижимия имот, които не могат да противопоставят и на взискателя – чл.496,ал.2,изр.2 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема това разрешение
Към това следва да се добави, че не са осъществени и специалните предпоставки на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, така, както са посочени от жалбоподателя:
Разрешението на въззивния съд не е в противоречие с посоченото Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1 /1977 г. на Пленума на ВС за обобщаване на практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения, с което не е прието обратното, а са разрешени въпроси, свързани с това кои актове подлежат на отмяна по реда на чл.231 ГПК от 1951 г. (отм.).
Разрешението на въззивния съд не е в противоречие с посоченото решение № 90 /01.11.1972 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, включително постановлението за възлагане, могат да бъдат атакувани по реда на чл.231 ГПК (от 1951 г., отм.). В случая не е обсъждан въпрос дали може да се иска отмяна по реда на чл.303 ГПК (който съответства на чл.231 ГПК (от 1951 г., отм.) постановлението на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот, въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос и не е следвало да се произнася.
Сочените от жалбоподателя определения на ВКС (№ 472 /30.12.2008 г. по ч.гр.д. № 2225 /2008 г. на ВКС, V г.о., № 629 /05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 406 /2009 г., V г.о., Определение № 650 /22.11.2010 г. по ч.гр.д. № 576 /2010 г., ІV г.о.) не са между актовете, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, които осъществяват предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Жалбоподателят не обосновава и настоящият съдебен състав намира, че изведеният въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – не са осъществени предпоставките на чл.280,ал.1,т.3. ГПК, съгласно приетото с т.4. от ТР № 1 /2010 г. Въпросът е разрешен с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и разрешението на въззивния съд е в съответствие с него. Отделно от това : :не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нито е посочена съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма, нито са обосновани настъпили изменения в законодателството или обществените условия, които да налагат изменението на възприета съдебна практика.
От изложеното следва да се приеме,че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък на разноски и доказателства за разноски, поради което и разноски не следва да и се присъждат
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 34 /11.04.2014 г. по възз гр.д. № 35 /2014 г. на Разградския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2