3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
гр. София, 30.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5989 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Л. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. П., против определение № 684 от 13 август 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 617 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2014 г., с което е потвърдено определение без номер от 2 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 383 по описа на районния съд в гр. Радомир за 2014 г. в частта му за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба по иска за осъждане на ответника Д. Г. Е. от [населено място], махала П., обл. П. да преустанови нарушаване на владението на Н. върху собствения на Н. неурегулиран поземлен имот в същото село.
В жалбата и изложението към нея се поддържа наличието на всички основания за неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че първата инстанция неправилно е приела, че претенцията не е с правно основание по чл. 75 ЗС, а с такова по чл. 109 ЗС, защото спорът не е по повод нарушаване правото на собственост, а и съдебната практика сочи, че при предявен владелчески иск претенция за собственост или нарушено право на собственост е недопустима. Посочено е, че изрично в уточнителната молба ищецът е посочил, че с действията си ответникът ежедневно нарушава владението му върху процесния недвижим имот и търсената защита е именно срещу тези действия. Заявява се, че с обжалвания съдебен акт са накърнени основни гарантирани от конституцията права на ищеца – да търси защита срещу нарушаване на владението на конкретен собствен имот. Накрая се сочи, че по делото не са събрани всички относими доказателства, от които да се направи извод, че не е нарушено само владението на процесния недвижим имот, а е налице нарушаване правото на собственост, а и ако е налице правен интерес от водене на иск на друго правно основание, съдът не може служебно да се произнася по този друг иск. В тази връзка се твърди недопустимост на обжалваното определение. Поставя се въпроса дали е нарушено правото на собственост на частния жалбоподател или от ответника по делото се нарушава само владението му върху процесния недвижим имот. Питането е поставено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се представя обвързваща съдебна практика (решение № 392 по гр.д. № 6/2010 г., ІІ г.о.).
Ответникът Д. Г. Е. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния си представител адв. Г. М., в отговор на частната касационна жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за неотстранени в срок нередовности на исковата молба, тъй като с уточнението се посочва правна квалификация на предявения иск, а не се посочват факти, различни от тези в първоначалната искова молба, не е извършено изменение в първоначалния петитум, като в петитума се търси защита на нарушено владение, но в исковата молба не се излагат обстоятелства в тази връзка. Заключено е, че при неотстранено противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът не може да квалифицира предявения иск в тази му част.
К. съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
На първо място не може да се възприеме тезата на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение. Твърдението се обосновава с виждането на частния жалбоподател, че съдът, ако установи, че е налице правен интерес от водене на иск на друго основание, не може да се произнесе по този друг иск и тази претенция съответно следва да бъде оставена без разглеждане. Макар и вярно по принцип по отношение на липсата на основание за произнасяне по непредявен иск, разбирането на жалбоподателя не кореспондира с конкретните обстоятелства по спора и даденото разрешение от съда. Съдът в разглеждания случай не е разгледал друг иск от предявения, за да се твърди ненадлежно произнасяне, а е констатирал, че поради неотстраняване на противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и заявеното искане, му е невъзможно да определи каква е претенцията, поради което като резултат е прекратил производството по делото. Това действие на съда е осъществено във фазата по чл. 130 ГПК, и не е сторено каквото и да е произнасяне по непредявен иск.
Правният въпрос дали е нарушено правото на собственост на частния жалбоподател или от ответника по делото се нарушава само владението му върху процесния недвижим имот, не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като и той не взема предвид конкретните изводи на въззивния съд. Съдът е преценил, че противоречието между изложените обстоятелства, на които се основава искът, и отправеното искане за правна защита, не дават възможност да се извърши преценката каква е правната квалификация на предявения иск. По това единствено основно заключение на въззивния съд правен въпрос не е поставен, което препятства допускане на касационното обжалване, в съответствие с обвързващото тълкуване на ВКС, дадено в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, и прави обсъждането на представената задължителна съдебна практика ненужно.
На ответника следва да се присъдят 600 лева разноски, заплатени за изготвяне на отговор на частната касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 684 от 13 август 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 617 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2014 г.,
ОСЪЖДА В. Л. Н., ЕГН 700413, с адрес в [населено място], местност „П.”, [жилищен адрес] да заплати на Д. Г. Е. от [населено място], обл. П., сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: