О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 622
гр. София, 05.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №663/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №244 от 06.12.2013 г. на Окръжен съд-Кърджали по в.гр.д. №327/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 79 постановено на 31.07..2013 г.по гр.д. № 612 /2012 г. на РС-Кърджали, в частта, с която е уважен установителен иск по чл.422 ГПК на [фирма]-гр. К. срещу касатора за установяване дължимостта на сумата от 15 029 лева –цена на доставени стоки по ф-ра №1474/28.07.2009 г. ш 4445,18 лева-лихва за забава за периода 06.02-2010 г.-17.12.2012 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация. Претендира присъждане на съдебни разноски в производството пред ВКС в размер на 850 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът по делото се основава на правоотношенията възникнали от договор за доставка на строителни материали сключен между касатора като купувач и [фирма]-гр.К. -доставчик. От страна на последния е била издадена ф-ра № 1474 от 28.07.2009 г. за заплащане на цената, която е била осчетоводена от ответното дружество и по нея ползван данъчен кредит по ЗДДС. Липсват доказателства за плащане от страна на купувача. С договор за продажба на вземане от 18.12.2012 г. вземането на доставчика за цената по същата фактура е прехвърлено възмездно на [фирма]-гр. К., като по отношение на длъжника-касатор е изпълнена процедурата по съобщаването за цесията от страна на кредитора-цедент, което се установява от приложените уведомление и обратна разписка, които не са били оспорени от страна на ответника по реда на чл.193 ГПК, нито изобщо в отговора на ИМ е правено възражение в насока липса на съобщаване на цесията на длъжника. Такова е наведено за пръв път от страна на длъжника-ответник по иска, едва в писмените бележки след даване ход на устните състезания в първата инстанция, поради което и е счетено за преклудирано и съдът не го е разглеждал. С оглед изложеното, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение,с което искът, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване на процесните вземания е уважен до съответните размери.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до това, дали липсата на възражение относно твърдени от насрещната страна факти и обстоятелства освобождава последната от тяхното доказване в процеса, и прилага ли се преклузията по чл.133 ГПК относно факти и доказателства, които не са били събрани вследствие на допуснати от съда процесуални нарушения, представлява ли осчетоводяването на фактурата от ответното дружество, включването й в дневника за покупки по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея доказателство за съществуване на вземането и за това налице ли са в случая предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност,съгласно чл.78 ал.5 ГПК.
Отговорите на първите два въпроса не биха довели до различен резултат по конкретния спор и в този смисъл са без значение за неговия изход. Това е така, доколкото съответните съобщение и обратна разписка, като доказателства за изпълнение на задължението на цедента съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД за уведомяване на длъжника са били надлежно приложени още към преписката по заповедното производство, която е била приобщена към доказателствата по делото с изрично определение в първото по делото заседание. Ако заинтересованата страна е оспорвала годността на тези доказателства да удостоверят съответните факти, то същата е следвала да оспори истинността им по реда на чл.193 ГПК в това заседание. При положение, че същата е пропуснала да стори това, то тази възможност се преклудира-чл.193 ал.1 ГПК.
По въпроса, представлява ли осчетоводяването на фактурата от ответното дружество, включването й в дневника за покупки по ЗДДС , ползването на данъчен кредит по нея , съдът е дал положителен отговор , което е напълно в унисон със съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – например: решения по по т.д. № №588/10 на ІІ т.о, по т.д. № 593/09 на ІІ т.о. и по т.д. 454/08 на същото отделение на ТК.
Ето защо липсва противоречие в отговора на тези въпроси в обжалваното въззивно решение със цитираната практика на ВКС и не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ,т.1 ГПК.
В частта за изменение на размера на присъдения като разноски в полза на ищеца адвокатски хонорар е следвало да се иска изменение на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в производството пред ВКС в размер на 850 лева- възнаграждение по приложеното пълномощно и договор за правна помощ от 17.02.2014 , тъй като в последния е отбелязано изрично и плащането на същото от страната.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №244 от 06.12.2013 г. на Окръжен съд-Кърджали по в.гр.д. №327/2013 г., ОСЪЖДА [фирма]-гр.София да заплати на [фирма]-гр. К. сумата от 850 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.