О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 591
София 06.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4376/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. Д. чрез пълномощника си адв. Д. Г. е обжалвал въззивното решение на Апелативния съд П. № 180 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 75/2014г. в частта, в която е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.74 ЗС.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от Ю. М. Г. чрез пълномощника му адв. С.Х. в отхвърлителната част.
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията за редовност по чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложенията за допускане на касационното обжалване и становищата на насрещните страни по тях и намира следното:
С обжалваното решение Пловдивския апелативен съд е потвърдил решението на Окръжен съд – Кърджали № 224 от 19.11.2013г., постановено по гр. д. N 53/2013г 427/05.12.2013 по гр.д. № 1224/2013 г , с което е уважен частично предявеният от Ю. М. Г. против М. С. Д. и Н. Б. Д. иск за заплащане на основание чл.74 ЗС стойността на подобренията в собствения им имот.
1. По касационната жалба на М. С. Д..
В изложението за допускане на касационното обжалване, се поставя правният въпрос: упражнява ли владение върху недвижим имот лице, което самоволно и противоправно се е настанило в него и е извършило подобрения в имота и приложими ли са в този случай разпоредбите на чл.72 и 74 ЗС. Въпросът за самоволното и противоправно установяване на фактическа власт не е от значение за настоящото дело, доколкото липсват данни, а и ответникът не се е позовал на насилствено завземане на имота, което би било в противоречие с изискването владението да е спокойно – решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС, I г. о. Не е налице и поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото в ППВС 6/1974г. този въпрос не е разгледан. Няма противоречие и с решение № 1796/1996г. по гр.д.№ 2657/1995г. ВС, ІV г.о., съгласно което дали лице, което се намира в чужд имот е владелец или държател зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му със собственика. Изследвайки обстоятелствата, при които ищецът по делото е бил в имота и е вършил подобренията , съдът е приел, че той е бил владелец, но не е бил добросъвестен, защото е изгубил собствеността и не е налице условието на чл. 70 ал.1 ЗС да е придобил имота на основание, годно да го направи собственик. К. упражняваната фактическа власт като обикновено владение, съдът е спазил задължителната съдебна практика – ППВС 6/1974г. , решение № 129/2011г. по гр.д.№ 72/2010г. ВКС, І г.о. и е присъдил за направените подобрения не увеличената стойност на имота, а разходите за извършването им, който са на по-малка стойност.
Вторият въпрос дали е обвързан съдът от дадената от ищеца правна квалификация или е длъжен да определи правното основание на иска след цялостен анализ на доказателствата също не е обуславящ за делото, защото съдът е определил правната квалификация на иска въз основа на твърденията в исковата молба и установените по делото факти като е разгледал иска на предявеното евентуално основание – чл.74 ЗС.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на М. С. Д..
2. В касационната жалба на Ю. М. Г. се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос като е постановил контролно отменително решение без да обсъди всички доказателства по делото, но това твърдение е неоснователно, защото съдът е извършил цялостен анализ на доказателствата и е направил собствени правни изводи.
К. Ю. М. Г. се позовава на противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, но не е формулирал по кой правен въпрос съществува противоречие, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Правният въпрос в какво се изразява намерението за своене на владян имот и как следва да се доведе до знанието на собственика е от значение за делото, след като съдът е приел, че ищецът Ю. М. Г. има правата по чл.74 ал.1 ЗС за направените в него подобрения в имота, но не са налице специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК, за да се допусне касационното обжалване. По приложението на чл. 68 ал.1 ЗС има непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна и касаторът не се позовава на противоречие с нея, за да се приеме, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Не е формулиран и специфичен правен въпрос във връзка с владението, който да не е разрешаван от съдилищата, за да се приеме, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на решението във връзка с приложението на разпоредбата на чл.74 ал.2 ЗС , които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване, както изрично е прието в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Ето защо и касационната жалба на Ю. М. Г. не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
При този изход на спора разноските следва да останат в тежест на страните, които са ги направили.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 180 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 75/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: