ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1225
София, 06. ноември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3230 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 51/06.03.2014 на Габровския окръжен съд по гр.д. № 444/2013, с което е отменено частично решение № 459/28.10.2013 на Габровския районен съд по гр.д. № 979/2013, като е уважен до размера на 924,81 лева предявеният иск за изплащане на трудово възнаграждение по чл. 128 КТ със законната лихва, като си присъдени и разноски по делото.
Недоволна от решението е касаторката Н. К. Б., представлявана от адв. Н. С. от Г., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението му да обсъди всички доводи и възражения на страните, за тежестта на работодателя да докаже изплащането на трудовото възнаграждение чрез подписана от работника или негов пълномощник ведомост за заплати или разписка или по банков път, за преклудирането на възраженията на ответника с изтичането на срока да отговор на исковата молба и за доказателствената сила на счетоводните документи и на констативните протоколи на И. по труда, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], Г., представляван от адв. А. И. от Г. я оспорва, като счита, че доколкото поставените правни въпроси обуславят решението по делото, те са разрешени в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. С отговора на исковата молба ответникът е възразил и по делото е доказано, че ищцата, като главен счетоводител, не му е предала при напускането си по взаимно съгласие цялата счетоводна документация, при което той не може да докаже пряко изплащането на нейното трудово възнаграждение, но от приетите експертизи по делото, изготвени въз основа на съставените от ищцата вторични счетоводни документи е установено, че всички възнаграждения на всички работници и служители за процесния период са изплатени, макар и с известно забавяне.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „главен счетоводител” и тя е извършвала плащанията на работни заплати по ведомост. Ведомостите не са представени като доказателство по делото, но при липсата на подписан протокол за предаването и приемането им следва да се приеме, че те не са предадени от ищцата на работодателя. За исковия период от 01.04.2011 до 01.02.2013 г. през който ищцата е водила счетоводството на ответника са изплатени всички работни заплати на всички работници за 2011 г., а за 2012 г. са останали неразплатени 7.247,11 лв., част от които (2472,89 лева за месец октомври 2012 г.) са изплатени през месец януари 2013 г. Тези данни съответстват на записванията в оборотните ведомости и отразените операции в счетоводния регистър. При напускането на ищцата на 01.02.2013 г. са останали неразплатени само трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2012 г., както и за месец януари 2013 г. Несъответствието между датите на подаване на декларациите обр. 6 до Н., които са свързани с погасяване на съответните данъчни задължения и разходните касови ордери по времето, когато ищцата е била главен счетоводител не дава основание да се приеме, че съответните плащания не са извършени, обратното следва да се приеме, че пасивът на баланса за 2011 и 2012 г. отразява реалните задължения на работодателя към неговите работници и служители.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претнедираното значение. Въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя е да докаже изплащането на трудовото възнаграждение с изходящи от работника писмени доказателства или банкови платежни документи, но ведомостите за заплатите не са в държане на работодателя не по негова вина, поради което той може да докаже плащането с всякакви други доказателствени средства, в т.ч. такива, които не доказват пряко подлежащия на доказване факт.
На ответника по касацията [фирма], Г. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 51/06.03.2014 на Габровския окръжен съд по гр.д. № 444/2013.
ОСЪЖДА Н. К. Б. от Г. да заплати на [фирма], Г. сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.