Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 07.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4250 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на А. М. М., С. Ю. Ю. и А. Ю. Ю. и Г. Ю. Ю. срещу въззивно решение № 51 от 07.03.2014 г. по възз. гр.д. № 90 /2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, г.о., в частите, с които е отменено решение № 34 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 75 /2005 г. по описа на Ловешкия районен съд, в съответните части и вместо това е постановено друго, в частите с които :
1) е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Р. В., Зора А. Д. и Н. А. Д. на останалия в наследство от М. М. Ч., починал на 05.12.1942 г. имот – залесена горска територия с № 112008 в землището на [населено място], Л. област;
2) е допуснато да се извърши съдебна делба между Зора А. Д. и Н. А. Д. на останалите в наследство от К. Ч. В., починала на 19.01.1992 г. имоти – залесени горски територии с № 112007 и с № 112016 в землището на [населено място], Л. област;
3) е допуснато да се извърши съдебна делба и на останалите в наследство от А. Ч. П., починала на 31.07.2000 г. имоти – залесени горски територии с № 112009 и 112017 в землището на [населено място], Л. област.,
4) е отхвърлен предявеният иск за делба от В. А. Х. иск за делба на останалите в наследство от тримата наследодатели – М. М. Ч., К. Ч. В. и А. Ч. П. недвижими имоти.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалваните части и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. А. Х. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, по отношение на което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з. ГПК от 1952 г. (отм.) – при ново разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на постановено въззивно решение от ВКС, при което по реда на чл.218з.,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) са дадени задължителни указания за обсъждане на нотариални актове с номера 41 и 40 от 2010 г., според които част от недвижимите имоти, чиято делба се иска, са собственост на трето, неучастващо в делото за делба лице по приложението на чл.8,ал.2 и чл.9а ЗН в съответствие с ТР 3 /1994 г. и ТР 1 /1998 г. на ОСГК на ВКС
С обжалваното решение съдът е изпълнил дадените му указания и се е произнесъл по искове за делба на три наследства – тези на баща и двете му дъщери.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК:
Процесуалноправни :
1. Следва ли да се приеме като доказателство и да се основе решение върху него на саморъчно завещание, представено в последното съдебно заседание на въззивния съд, без да се даде възможност на страните, които не са присъствали да се запознаят със съдържанието на този документ и да го оспорят.
2. Може ли съдът при ново разглеждане на делото след отменително решение на ВКС с дадени задължителни указания за прилагане на материалния закон, при новото разглеждане на делото да допуска нови доказателства, които не са били новооткрити и новонастъпили по смисъла на чл.218з,ал.2 (всъщност ал.3) ГПК от 1952 г. (отм.).
3. Задължителни ли са указанията на ВКС в отменителното му решение по смисъла на 218з,ал.2 всъщност ал.1) ГПК от 1952 г. (отм.).
Във връзка с първите два въпроса не са наведени доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
Първите два въпроса не са обуславящи.
От мотивите на въззивния съд е видно, че изводите на въззивния съд, че част от имотите, чиято делба се иска, са основани на двата нотариални акта с номера 41 и 40 от 2010 г., които той е обсъдил в изпълнение дадените му от ВКС указания. В. съд е установил, че тези нотариални актове са съставени въз основа на посоченото саморъчно завещание, което е обсъдено като доказателство за проверка на събраните преди това доказателства – двата нотариални акта. Т.е. решаващите изводи на въззивния съд, че част от имотите не са съсобствени между страните по делото, са основани на двата нотариални акта, а не на саморъчното завещание.
Третият въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие със закона и установената практика, че указанията на ВКС в отменителното решение са задължителни за въззивния съд.
Следва да се отбележи, че както твърди насрещната страна В. А. Х., жалбоподателите не сочат и не прилагат никакви съдебни решения, с които обсъдените дотук въпроси да са разрешени в противоречие, поради което не е налице сочената специална предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях.
Материалноправни въпроси :
4. Допустимо ли е наследяване по право на заместване при приложение на нормата на чл.8,ал.4 ЗН, която не допуска такова (следва предаване на смисъла на разпоредбата).
5. Следва ли да наследяват наследниците на последващ съпруг, ако той е починал преди възстановяване на собствеността върху имота, предмет на делбата и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца съгласно разпоредбата на чл.9а ЗН.
Първият въпрос не е обуславящ по отношение на наследството на К. Чилигирова В., за която въззивният съд е приел (стр.8 и 9 от мотивите към решението), че е починала на 19.01.1992 г. и е оставила за свой наследник по закон и сестра си А. Ч. П., за която съдът е приел, че е починала по-късно – на 31.07.2000 г.. В. въззивният съд е приел, че Е. Г. В. – съпруга на брата на последващия съпруг на К. В. не наследява, а не обратното, както се твърди в един от доводите за неправилност.
Първият въпрос е обуславящ по отношение на наследяването на А. Ч. П., за която въззивният съд в изпълнение на указанията на ВКС по приложението на чл.8,ал.4 ЗН е приел, че следва да я наследят децата на нейната леля (посочени), които са роднини по съребрена линия от четвърта степен (стр..9, долу) и че в разпоредбата на чл.8,ал.4,изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително, следователно до делба следва да бъдат допуснати роднините по съребрена линия от четвърта степен – първи братовчеди (посочени са отново същите).
Вторият въпрос е обуславящ по отношение на наследството на М. Ч. и наследството на дъщеря му К. В… по отношение на първото въззивния съд в съответствие с приетото от ВКС е приел, че наследницата на последващия съпруг П. В. – неговата внучка Р. В. наследява наследника на М. Ч. К. В., по отношение на второто – че в приложение на чл.9а ЗН и ТР 1 /98 г. и задължителните указания на ВКС – тя не наследява.
По тях вече е допуснато касационно обжалване при първото разглеждане на делото с определение № 777 /14.07.2011 г. по гр.д. № 171 /2011 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено на основание чл.288 ГПК и съставът на ВКС им е отговорил в решението № 343 /16.02.2012 г. по делото, постановено на основание чл.290 ГПК, като е разяснил правните норми и че по приложението им са приети ТР № 3/ 30.12.1994 г. на ОСГК на ВС и ТР № 1 /04.11.1998 г..
В определението по чл.288 ГПК и в решението по чл.290 ГПК съставът на ВКС е установил, че по отношение на делбата на наследството на М. М. Ч. въззивният съд е приел правилно, че правилото на чл.9а ЗН не се отнася до П. Р. В., съпруг на К. Ч., но че П. Р. В. има качеството на последващ съпруг по отношение на имотите, които са били индивидуална собственост на К. Ч. преди да бъдат одържавени и преди брака и с П. Р. В. и са възстановени с решение № 4446 /10.01.2002 г. след смъртта на П. Р. В.. Съответно на основание чл.218з.,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) ВКС е дал указания за правилното прилагане на правилата на чл.8,ал.4 и чл.9а ЗН в съответствие с двете цитирани тълкувателни решения.
В обжалваното решение въззивният съд е разрешил правните въпроси в съответствие с даденото от ВКС разрешение при първото разглеждане на делото и в съответствие с дадените задължителни указания за прилагане на правилата на чл.8,ал.4 ЗН и чл.9а ЗН в съответствие с разрешенията, приети с ТР № 3/ 30.12.1994 г. и с ТР № 1 /04.11.1998 г..
Поради съответствието на разрешенията на въззивния съд с решението на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК при първата касация и с двете тълкувателни решения не е налице твърдяното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От изложеното дотук следва извод, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на тази част от решението до обжалване.
С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски, насрещните страни не претендират разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 51 от 07.03.2014 г. по възз. гр.д. № 90 /2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, г.о., в обжалваните части
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.