Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 10.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4568 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Н. С. Н. с фирма [фирма] срещу въззивно решение № 76 от 11.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 602 /2013 г., с което е потвърдено решение № 2 от 07. 06.2013 г. по гр.д. № 2891 /2012 г. на Добричкия районен съд, с което е допусната съдебна делба на сграда със застроена площ 228.11 кв.м., и с предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна”, ведно с постройка – битовка със застроена площ 14.06 кв.м. и с предназначение „за битови услуги”, построени в поземлен застроени в имот с площ 596 кв.м., представляващ урбанизирана територия, в [населено място], промишлена зона „Север”, [улица], ведно с правото на строеж (постройките и дворното място са подробно индивидуализирани в решението), между ЕТ Н. Н. с квота 16 /24 ид.ч., Р. Г. К. с квота 5 /24 ид.ч. и Д. И. Д. с квота 3 /24 ид.ч.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. Г. К. и Д. И. Д. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното :
Основателни са доводите на ищците, че техният праводател – едноличен търговец (съпруг и баща) е купил идеална част от имота от ответника, а битовката е незаконна пристройка, тя е част от сградата, пристроена към нея като принадлежност към главна вещ, поради което следва да бъде допусната до делба между собствениците на главната вещ. В. съд е намерил за неоснователни доводите на ответника, че договорът, с който е продал идеални части на праводателя на ищците, е нищожен поради липса на предмет – че в нотариалния акт не са посочени предназначението и застроената и площ. Съдът е установил, че в нотариалния акт е посочено в кой имот по предходния план се намира построената сграда (с пл.н.162) и така е установил в коя част на парцела по действащата към продажбата регулация се намира сградата, предмет на договора от 2002 г. : съдът е установил, че от трите сгради, които ЕТ Н. Н. е купил през 1995 г. от общината, процесната е 1) единствената, която се намира в имот с посочен планоснимачен номер, находящ се в процесния парцел, тя е 2) единствената масивна и 3) идентичността и е установена с прието по делото заключение на вещо лице, изготвено и въз основа на документите, по която е извършена приватизацията. Индивидуализацията на сградата като масивна и попадаща в един от имотите (пл.н.162), от които е образуван парцелът са достатъчни да се приеме, че предметът на договора е ясен и недвусмислен. На тази сграда е извършено преустройство въз основа на одобрен през 2002 г. архитектурен проект за преустройство с нотариално заверено съгласие на съсобственика (ЕТ Н. Н.). Не е налице и нищожност поради противоречие със закона – чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД вр. чл.66 ЗС. Продажбата на процесната сграда от ЕТ Н. Н. на праводателя на ищците без да предложи на собственика на терена [община] да купи сградата представлява нарушение на закона, при което законът предоставя на собственика на терена правна възможност да изкупи сградата (чл.66 вр. чл.33,ал.2 ЗС), но това нарушение не обуславя нищожност на договора за продажба. Такова право е възможно само при действителен договор. При купуването на процесната сграда от [община] през 1995 г. ЕТ Н. Н. е придобил и правото на строеж, което се изразява в правото да държи сградата и да ползва имота под сградата за нуждите на тази постройка според предназначението и.
В. съд е приел за пристройката, че макар и преустройството да е извършено в съответствие със строителните книжа, но доколкото е изградена без учредено от общината право на пристрояване, е незаконно извършена. Няма пречки да бъде допусната до делба като част от главната вещ поради следното: не е започнала процедура по премахването и няма влязло в сила решение по чл.109 ЗС по дело между страните за премахването и. Пристройката представлява само едно помещение и няма самостоятелен характер, не е самостоятелен обект и е функционално свързана с главната вещ. Представлява принадлежност към главната вещ и по презумпцията на чл.98 ЗС следва да бъде допусната до делба между собствениците на главната вещ.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси :
1. Във връзка с довода си, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.63,ал.2 ЗС като е приел за прехвърлено правото на строеж, без то да е отразено в нотариалния акт за покупко-продажба, сключен между ЕТ Н. Н. и праводателя на ищците за прехвърлянето на идеална част от сградата, ЕТ Н. Н. извежда материалноправния въпрос : Дали при продажба на постройка отделно от дворното място не е наложително отделно волеизявление за продажбата и на правото на строеж съгласно нормата на чл.63,ал.2 ЗС,
Въпросът не е обуславящ, т.к. нито се твърди, нито съдът е установил по делото жалбоподателят ЕТ Н. Н. като собственик на земята да е прехвърлил на праводателя на ищците собствеността върху постройката. Установено е, че е прехвърлил идеална част от това, което е придобил – право на собственост върху постройка, отделно от мястото, с право да я държи.
2. Нищожен ли е договор за покупко-продажба, когато лице, което не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, не би могло да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда.
Този въпрос не е обуславящ, обуславящ изхода на спора е въпросът дали е действителна придобивната сделка, по силата на която едно лице купува от собственик идеална част от собствената му сграда.
По него не е допуснато противоречие с посоченото решение № 7 /09.07.2009 г. по т.д.№ 456 /2009 г. на ВКС, І т.о., доколкото няма сходство в хипотезите, а е разглеждана друга хипотеза – делба на сграда след завършване на групов строеж. И е прието разрешение на друг правен въпрос : Делба на групов строеж е нищожна, ако в нея не е участвал съсобственик, който е прехвърли правата си по договор за групов строеж, но не е прехвърлил идеалните си части от правото си на собственост върху двора или от правото си на строеж върху терена. Изводът е, че няма сходство в разглежданите хипотези, нито противоречиви разрешения.
3. Материалноправен въпрос: достатъчно определяем ли е един имот, когато в договора за придобиването му не са посочени техническите характеристики на същия като площ, конструкция, съседи, етажност.
Въпросът не е обуславящ, обуславящ е въпросът дали една сграда е достатъчно индивидуализирана в договор за покупко-продажба, когато е посочено местоположението и в урегулираното дворно място (чрез планоснимачния номер на един от имотите, от които е съставен парцелът, отреден за дворното място).
4. Материалноправен въпрос: допустима ли е съдебна делба на незаконна постройка, когато за премахването и е възбудено административно производство.
Въпросът не е обуславящ, обуславящ е въпросът дали незаконно извършена пристройка, представляваща принадлежност към главната вещ, следва да бъде допусната до делба между собствениците на главната вещ.
За въпросите, които са трети и четвърти по ред жалбоподателят не е обосновал специалните предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване : не е посочил съдебна практика, за която да твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с нея, нито е обосновал значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така както тази предпоставка е уточнена в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: нито е обосновал коя норма е непълна, неясна или противоречива, нито е обосновал създаването поради неточно тълкуване на определена правна норма съдебна практика, нито е обосновал такова изменение на законодателството и обществените условия, което да налага осъвременяване на тълкуването и.
5. Процесуалноправен : допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси, (фактически твърдения), въведени от другата страна по спора, невключени в доклада, какъвто е в случая въпросът за собствеността на терена.
Не е обуславящ, съдът не се е произнесъл по собствеността върху терена, разгледал е въпроса, доколкото е установявал правата на жалбоподателя. ЕТ Н. Н. – праводател на праводателя на ищците и то именно по довод на жалбоподателя, наведен и във въззивната жалба, че собственик и на дворното място е той, а не трето лице – [община].
Твърди се противоречие с решение № 317 / 12.03.2014 г. по гр.д. 4396 /2013 г. и с решение № 435 /17.06.2010 г. по гр.д. № 749 /2009 г., на ВКС, І г.о. за приетото с тях, че е допуснато процесуално нарушение, ако съдът разгледа възражение без да даде възможност на другата страна да изрази становище. Такова противоречие няма, доколкото насрещните страни (ищците) са уведомени за доводите на жалбоподателя. Но и да бяха нарушени техните процесуални права, то следва да се отбележи, че самият жалбоподател няма процесуалното право да се позовава на нарушаване на техни права, които за него са чужди права.
6. Процесуалноправен :представлява ли нарушение на процесуалните норми невключването в доклада на съда на въпрос, касаещ фактически доводи, касателно собствеността на недвижим имот. Конкретно – когато ищецът не се позовава на липса на собственост върху терена, върху който е изградена постройката, като така не сочи юридически факт, релевантен по делото.
Настоящият състав намира уточнението за неясно по смисъл. Доколкото самият въпрос е по-ясен, той не е обуславящ, жалбоподателят не сочи свое възражение, което да не е било включено в доклада и да не е било разгледано. Нито има процесуална възможност да упражнява права на насрещните страни.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 500 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 76 от 11.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 602 /2013 г.,
Осъжда ЕТ Н. С. Н. с фирма [фирма] да заплати на Р. Г. К. и Д. И. Д. сумата 500 (петстотин) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.