5
определение на ВКС, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 5039 по описа за 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 10.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 5039 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Р. срещу решение № 100 от 14.03.2014 г., постановено по гр.д. № 1498 от 2013 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е отменено решение № 460 от 04.10.2013 г. по гр.д.№ 1193 от 2013 г. на Казанлъшкия районен съд в частта му за отхвърляне на предявения иск за делба на движими вещи и вместо него е постановено ново решение за допускане до делба на тези движими вещи между бившите съпрузи В. М. П. и Г. С. Р. при равни квоти.
К. твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на незадължителна практика на съдилищата в страната по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съдебно решение постановено по искова молба за делба на движими вещи, които не са индивидуализирани, 2. Допустимо ли е въззивният съд да разглежда нередовна искова молба, като нередовността относно липсата на твърдения на ищеца къде се намират движимите вещи-предмет на делба се запълва от субективните тълкувания на съда, 3. Допустимо ли е да се доказва с гласни доказателства покупката на движими вещи при забраната затова, съдържаща се в чл.164, ал.1, т.1 от ГПК и при положение, че насрещната страна е възразила относно допускането на такива доказателства, 4. Допустимо ли е въззивният съд да оценява движимите вещи- предмет на делбата на базата на абстрактни свидетелски показания, без да назначи съответна експертиза, 5. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказани факти и обстоятелства относно съществуването на движимите вещи- предмет на делбата, за които ищецът не е предоставил на съда никакви доказателства, 6. Допустимо ли е при настъпила преклузия за ангажиране на доказателства съобразно чл.127, ал.2 и чл.143 от ГПК въззивният съд служебно да указва на ищеца, че следва да посочи доказателства, да допусне такива и да основе решението си на тях и 7. Може ли да се игнорира от съда своевременно направено искане за отвод на целия състав на съда като се приеме това искане за неоснователно. Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 24.07.2014 г. пълномощникът на ответника по жалбата В. М. П. оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за допускане на делба на описани в исковата молба движими вещи, въззивният съд е приел, макар и неизрично, че исковата молба е редовна /движимите вещи са достатъчно индивидуализирани/ и че искът за делба на тези движими вещи е основателен и доказан от събраните пред въззивния съд свидетелски показания, които са допустими за доказване на съсобствеността на страните върху тези движими вещи и тяхното местонахождение. Приел е, че поисканите от ищеца пред първоинстанционния съд свидетели следва да бъдат допуснати и разпитани пред въззивния съд, тъй като при отказа да ги допусне първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Освен това, въззивният съд е отказал да се отведе от разглеждането и решаването на делото, тъй като е приел, че не са налице основания по чл.22 от ГПК за отвод.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска само ако в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в касационната си жалба касаторът е посочил правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело /тоест въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело/ или служебно, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо. В т.3 от тълкувателното решение е прието, че основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато въззивното решение противоречи на влезли в сила решения на първоинстанционнни или въззивни съдилища или на решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК. Според приетото в т.4 от тълкувателното решение, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, респективно произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, или когато поставен от касатора и обусловил правните изводи на съда правен въпрос касае празнота или непълнота на закона, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато касае неясна правна норма, което налага нейното тълкуване, или когато по този въпрос няма съдебна практика или поради изменение на законодателството или обществените условия тази съдебна практика следва да бъде променена.
Съобразно приетото в т.3. от горепосоченото тълкувателно решение, в настоящия случай не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд поради следното: За представените от касаторката решения на окръжни и районни съдилища няма доказателства да са влезли в сила. Поради това тези съдебни актове не представляват практика на съдилищата и съответно не са основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. К. не е посочила други влезли в сила съдебни актове на ВКС или други съдилища в страната, които биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК.
С оглед приетото в горепосоченото тълкувателно решение не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по нито един от поставените от касаторката правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен от касаторката правен въпрос /допустимо ли е съдебно решение постановено по искова молба за делба на движими вещи, които не са индивидуализирани/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: В решението на Старозагорския окръжен съд не е прието, че въпреки липсата на индивидуализация на движимите вещи делбата на тези вещи е допустима и съответно решението за допускане на делба е допустимо, а напротив- прието е, че искът и съответно решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата са допустими, тъй като вещите- предмет на делбата са достатъчно индивидуализирани. Касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска и служебно от съда, тъй като в настоящия състав на ВКС не съществува каквото и да било съмнение за недопустимост на въззивното решение поради недостатъчна индивидуализация на движимите вещи- предмет на делбата.
2. Вторият поставен въпрос /допустимо ли е въззивният съд да разглежда нередовна искова молба, като нередовността относно липсата на твърдения на ищеца къде се намират движимите вещи- предмет на делба се запълва от субективните тълкувания на съда/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В него не е прието, че искова молба за делба, в която не е посочено у кого се намират движимите вещи- предмет на делбата, е нередовна, но въпреки това следва да се разгледа. Напротив- прието е, че такава искова молба е редовна, но съгласно чл.344, ал.1 от ГПК в решението по допускане на делбата съдът следва да посочи у кого се намират движимите вещи- предмет на делбата /тоест прието е, че посочването на това у кого се намират движимите вещи- предмет на делбата не е част от необходимото и задължително съдържание на исковата молба за делба, но е част от необходимото съдържание на решението по допускане на делбата/. По този въпрос също не съществува съмнение в настоящия състав на ВКС относно допустимостта на съдебното решение, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и служебно.
3. Третият поставен правен въпрос /допустимо ли е да се доказва с гласни доказателства покупката на движими вещи при забраната затова, съдържаща се в чл.164, ал.1, т.1 от ГПК и при положение, че насрещната страна е възразила относно допускането на такива доказателства/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото в настоящия случай не се касае за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт /като например сделки за прехвърляне на собственост или учредяване на вещно право върху недвижим имот, за които чл.18 от ЗЗД изисква нотариална форма за действителност на сделката/, а за установяване на договори за покупко-продажба на движими вещи, за действителността на които законът не изисква писмен акт.
4. Четвъртият поставен правен въпрос /допустимо ли е въззивният съд да оценява движимите вещи- предмет на делбата на базата на абстрактни свидетелски показания, без да назначи съответна експертиза/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е напълно неотносим към въпросите, които се решават в първата фаза на делбата: При разглеждане на делото и при постановяване на решението си за допускане на делбата съдът въобще не е оценявал вещите- предмет на делбата. Същият не е имал и задължение да оценява тези вещи в тази фаза на делбения процес, тъй като стойността на вещите е от значение за оформянето на дяловете на съделителите, което се извършва във втората фаза на делбата.
5. Петият поставен въпрос /допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказани факти и обстоятелства относно съществуването на движимите вещи- предмет на делбата, за които ищецът не е предоставил на съда никакви доказателства/ също е неотносим към настоящото дело, по което съдът е приел, че допуснатите до делба движими вещи съществуват, не произволно, а въз основа на събраните пред него свидетелски показания.
6. По шестия въпрос /допустимо ли е при настъпила преклузия за ангажиране на доказателства съобразно чл.127, ал.2 и чл.143 от ГПК въззивният съд служебно да указва на ищеца, че следва да посочи доказателства, да допусне такива и да основе решението си на тях/ има задължителна практика на ВКС: решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 20 от 09.03.2011 г. по т.д.№ 311 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК по приложението на чл.266, ал.3 от ГПК, според които въззивният съд може да допусне доказателствата, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради допуснати от този съд процесуални нарушения, на които жалбоподателят се е позовал във въззивната жалба. От постановяването на тази практика не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. В съответствие с нея Старозагорският окръжен съд е приел, че на основание чл.266, ал.3 от ГПК следва да допусне и изслуша поисканите от ищеца свидетели за доказване на съсобствеността на бившите съпрузи върху движимите вещи- предмет на делбата, тъй като отказвайки да допусне тези свидетели, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, на което ищецът изрично се е позовал във въззивната си жалба.
7. По седмия поставен правен въпрос /може ли да се игнорира от съда своевременно направено искане за отвод на целия състав на съда като се приеме това искане за неоснователно/ също има постановена задължителна практика на ВКС: решение № 240 от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 1204 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което участието на съдия при решаването на друго дело между същите страни не съставлява основание за отвод на този съдия по чл.22, ал.1, т.5 от ГПК и решение № 120 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 1333 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е даден отговор на въпроса какъв е порока на съдебно решение, постановено от състав, който е отказал да се отведе от разглеждането и решаването на делото. От постановяването на тази практика също не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. В съответствие с нея в обжалваното решение е прието, че разглеждането и решаването на дело за развод не е основание за отвод на същите съдии от разглеждането и решаването на иска за делба на движими вещи, придобити по време на брака между бившите съпрузи.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 14.03.2014 г.,
постановено по гр.д. № 1498 от 2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. Р. от [населено място], [улица], вх.А,
ет.3, ап.6 да заплати на В. М. П. от [населено място], [улица], ет.3, ап.6 на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.