ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1235
София, 10.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.дело № 3133 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.Х. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 04.ІІ.2014г. по в.гр.д. № 7339/2013г.
Ответникът по касационната жалба З. Б. В. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ж.Ж. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.ІІ.2014г. СГС е потвърдил решението на СРС от 07.І.2013г. по гр.д.№ 14839/2011г., с което [фирма] е осъдено да заплати на З. Б.В. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД 17672.40лв. – връщане на даденото по развален договор за отоплително-климатична термопомпена система и термопомпа, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът възложил на ответника монтирането на система за отопление на дома му, че едва в хода на започналата експлоатация през зимния отоплителен сезон ищецът констатирал невъзможност инсталацията да осигури оптимална и очаквана при договарянето температура на жилището и на водата за битови нужди; описаните в СТЕ недостатъци са скрити такива, не е доказано те да са обусловени от неправилно боравене; ищецът ангажирал гаранционната отговорност на ответника за безплатен ремонт на аварирали части, като термопомпеният агрегат продължава да е демонтиран от 11.ІІ.2011г. и към момента на изготвянето на експертизата по делото, т.е. много след уговореният 36 часов срок за отстраняване на дефекти; монтираната вещ не притежава качества, заради които е поръчана, не по вина на ищеца, и дефектите не са отстранени в срок или поне преди края на зимния сезон, поради което за ищеца изпълнението в по-късен момент е станало безполезно; инсталацията е негодна да осигури нормално необходимото отопление и вода поради редица непрофесионални решения на ответника, а не поради един единствен дефект, който само се явява тяхно следствие; с оглед на това пълното и точно изпълнение е станало невъзможно; при тези обстоятелства са налице предпоставките по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщането на платеното от възложителя – ищец.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. при съответствие на характеристиките на продадената вещ с уговореното в договора представлява ли недостатък по чл.265 ЗЗД нейната невъзможност /пълна или частична/ да осигури целения от купувача резултат от нейната употреба, когато тази невъзможност се дължи не на отклонение от техническите изисквания за качество, а на нейните обективни свойства/капацитет /на договорения термопомпен агрегат/ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липсата на задължителна практика; 2. при поето с договора гаранционно задължение на изработващия за отстраняване на настъпили в хода на използването на вещта недостатъци представлява ли неизпълнението на това задължение основание за разваляне на договора изцяло и при преценката за значителност на неизпълнението по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД следва ли да се взема предвид освен съотношението между стойността на ремонтните работи, необходими за отстраняване на повредата, и стойността на целия договор, още и невъзможността за използването на вещта за времето до отстраняването на недостатъка – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на задължителна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от касатора материалноправни въпроси са неотносими към изхода на спора по делото, тъй като по тях въззивният съд не се е произнасял и те не са обусловили изхода на делото. По първия това е така, тъй като той е основан на условие за съответствие на характеристиките на продадената вещ с уговорките в договора и на невъзможност да се осигури целеният резултат по договора, дължаща се на обективните й свойства/капацитет, а не на отклонение от техническите изисквания за качество, а решаващият извод на съда е, че невъзможността инсталацията да се ползва по предназначение се дължи на непрофесионални решения на ответника при изработването на инсталацията. По втория въпрос това е така, тъй като изводът в атакуваното решение за неизпълнение на задължението за отстраняване на дефектите в гаранционния срок не е основан на преценка за значителност на неизпълнението съобразно съотношението между стойността на ремонтните работи, необходими за отстраняване на повредата, стойността на целия договор и невъзможността за използване на вещта за времето до отстраняване на недостатъка.
При това положение поставените въпроси не съответстват на основната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК и тъй като не са релевирани такива, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изхода на спора, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, № 721 от 04.ІІ.2014г. по гр.д.№ 7339/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: