ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1253
София, 13. ноември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3247 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 198/27.02.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1459/2013, поправено с решение № 347/04.04.2014, с което е потвърдено частично решение № 2769/07.06.2013 на Варненския районен съд по гр.д. № 13229/2011, като е уважен до размера на 1.932,67 лева предявеният иск за съществуване на вземането за неотчетени суми, изтеглени от банковата сметка на работодателя.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представлявана от адв. Р. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта въззивният съд да назначи повторна експертиза, ако експертиза със същата задача е приета от първоинстанционния съд при спазване на съдопроизводствените правила и не е оспорена от страните, необоснованост ли е порокът на съдебното решение, което се основава на недопустимо доказателствено средство и за задължението на въззивния съд да се произнесе по предмета на делото, след като е отменил първоинстанционното решение и какви са правните последици, когато съдът не е сторил това, а срокът за допълване на решението е изтекъл, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Р. М. С., представлявана от адв. М. Р. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като новата счетоводна експертиза е допусната, за да се съобразят обстоятелствата, установени от приетата от въззивния съд компютърна експертиза; по делото няма събрани недопустими доказателствени средства, на които съдът да е основал решението си, а когато съдът се е произнесъл в мотивите по определен въпрос, но е пропуснал да се произнесе и в диспозитива на решението, това е явна фактическа грешка, която може са бъде изправена винаги.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата е работила при ответника като „търговски представител” и е била овластена овластена да тегли средства от банкова сметка на дружеството. За исковия период от 15.11.2010 до 15.04.2011 тя е изтеглила от сметката на дружеството сумата 24.420,00 лева, като за същия период са отчетени фактури за стоки и услуги, платени от каса В., платени по банков път с местоиздаване В. и с име на получател Р. С. за общо 16.426,01 лева, поради което следва да се приеме, че това разходи за работодателя, който няма друг представител във В. и препятства доказването чрез непредставяне на счетоводните документи на назначения от първоинстанционния съд експерт. С необжалваната част от първоинсатнционното решение е уважено възражението за прихващане със сумата 6.061,32 лева неизплатено трудово възнаграждение, а що се отнася до претендираното вземане за бонуси, такива не се дължат, доколкото определянето им зависи от волята на работодателя.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Въззивният съд е допуснал счетоводната експертиза, тъй като допусната от първоинстанционния съд счетоводна експертиза не е установила отчетените разходи поради непредставяне от ищеца на пълната счетоводна документация; когато в поставената от първоинстанционния съд задача не е посочено въз основа на какви документи, представени от кои страни следва да бъде изготвено заключението, въззивният съд може да допусне нова експертиза, в която да бъде отстранен този недостатък; а когато съдът се е произнесъл в мотивите по определен въпрос, но е пропуснал да се произнесе и в диспозитива на решението, това е явна фактическа грешка, която може са бъде изправена винаги.
Ответницата по касацията Р. М. С. претендира разноски в касационното производство, но не е представила доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 198/27.02.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1459/2013, поправено с решение № 347/04.04.2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.