1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
гр.София, 14.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5338 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. А. Г. и Г. Й. Д., представлявани от адв. Д. Д., срещу въззивно решение №262/30.04.2014г., постановено по възз.гр.д. №1440/2013г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №168/10.04.2013г. по гр.д.№1035/2012г. на ОС – Пазарджик, като жалбоподателите, заедно с Н. Р. Р., Н. К. Б. и Т. А. В., солидарно са осъдени, на осн. чл.45 ЗЗД, да заплатят на Н. М. Н. от [населено място] сумата 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.
В жалбите се поддържа, че решението на апелативния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представени са изложения по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК /с едно и също съдържание/, в които са релевирани доводи, относими към извършената от въззивния съд преценка на фактите и доказателствата по делото и обосноваността на изводите му. Същевременно се иска допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд при противоречиви експертни заключения, да назначи нова съдебна експертиза, или да изложи мотиви защо приема или не приема дадено експертно заключение; 2/ длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви във връзка с обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 3/допустимо ли е втората инстанция да обсъжда и основава решението си на доказателства, чиито срокове за представяне са преклудирани още в първоинстанционното производство; 4/ длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателствата, които не са събрани от първоинстанционният в нарушение на процесуалните правила; 5/ за критериите при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД; 6/ „непредставянето на молби до трети лица, основание ли е за оставяне без уважение на искане по чл.192 ГПК”.
Ответникът по жалбата Н. Н., в срока по чл.287 ГПК, не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
К. жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на сумата 25 000 лева, въззивният съд е приел, че на 19.05.2011г. на ищеца Н. е бил нанесен жесток побой, по хулигански подбуди от петимата ответници – като съизвършители, в резултат на който на пострадалия е причинена комплексна средна телесна повреда – счупване на втора дланна кост на дясната ръка и счупване на втора и трета фаланги на трети и четвърти пръст на лявата ръка с разместване. Осъществяването на деянието, неговата противоправност и вината на касаторите са установени по нохд № 886/2012г. на РС – Пазарджик, с което въззивният граждански съд се е съобразил. Във връзка с получените увреждания, ищецът е бил хоспитализиран и опериран няколко пъти, преживял е болезнени манипулации по наместването на счупените кости, включително с поставяне на метални плаки и метални игли; за 45 дни и двете му ръце били гипсирани, изпитал е силни болки и неудобства от невъзможността да се обслужва сам, да води пълноценен живот, като лечението, заедно с рехабилитационния период е продължило повече от една година. В. съд е посочил, че нарушаването на телесния интегритет на ищеца, много силните и продължителни във времето болки, които не са напълно отшумели, преживяният стрес, физическа непълноценност, зависимостта от чужда помощ, обосновават заявената за разглеждане претенция за репариране на неимуществените вреди. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, медицинската документация, експертните заключения, както и характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено; продължителността и интензитета на търпените болки и страдания; възрастта на увредения, прогнозата на развитие, съдът е приел, че е справедливо Н. да бъде обезщетен със сумата от 25 000 лв.
С оглед на тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл. 280 ал. 1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК не е тъждествен с касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, тъй като те имат отношение само към правилността на решението и не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира поставения от касатора правен въпрос, но няма правомощия да го извежда и формулира, ако не е посочен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК.
К. са изпълнили задължението си за представяне на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, но в него не се съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал. 1 ГПК. Всички формулирани въпроси съставляват по същността си оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение и като такива са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към подлежащите на преценка в производството по чл. 288 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Въпрос №1- длъжен ли е въззивният съд при противоречиви експертни заключения, да назначи нова съдебна експертиза, или да изложи мотиви защо приема или не приема дадено експертно заключение – абсолютно неотносим. В първоинстанционното производство са назначени две медицински експертизи, всяка изготвена от различно лице – специалист /ортопед и невролог/, като всеки от експертите е дал отговор на различен въпрос от областта, в която практикува. Експертизите не са оспорени от страните по делото пред първата инстанция и не са направени искания за назначаване на други. При това положение, формулираните в изложението въпроси са неотносими, тъй като фактически противоречие в експертните заключения няма, не е твърдяно от никоя от страните и не е обсъждано от съда.
Въпроси №3, №4 и №6 – визират евентуално допуснати конкретни процесуални нарушения на въззивния съд, които не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, а само след допуснато касационно обжалване.
Въпроси № 2 и №5 на практика отразяват несъгласието на жалбоподателите с изградените фактически и правни изводи на решаващия съд. Дори да се приеме, че те са от значение за приложното поле на касационното обжалване, същите не са обуславящи за изхода на конкретното дело и не отговарят на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. В. съд в рамките на правораздавателната си компетентност е обсъдил доводите и възраженията на страните, анализирал е събраните в хода на конкретното дело доказателства и е направил свои собствени фактически констатации и правни изводи. Произнасянето на съда е в пределите на спора, очертан от основанието и предмета на търсената защита и в границите на проверката по чл.269 ГПК.
Материалноправният въпрос /№5/, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/1968г. и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдания, които за всеки конкретен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата, преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
С обжалваното решение размерът на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост.
Мотивиран така и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №262/30.04.2014г., постановено по възз.гр.д. №1440/2013г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.