3
определение по гр.д.№ 5353 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5353 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Надежда Д. С. срещу решение от 28.02.2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б състав, постановено по гр.д.№ 11372 от 2013 г., с което е отменено решение от 07.06.2013 г. по гр.д.№ 18808 от 2011 г. на Софийския районен съд, 32 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Надежда Д. С. срещу [фирма] обективно съединени иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата зимнично помещение № 1 с площ от 19,80 кв.м., принадлежащо към собствения на ищцата апартамент № 1, находящи се в сградата на [улица], ет.1 в [населено място], иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за ползването на това зимнично помещение през периода от 28.03.2007 г. до 28.04.2011 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1819,69 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосоченото обезщетение по чл.59 от ЗЗД през периода от датата на поканата /05.04.2008 г./ до датата на завеждане на исковата молба /09.05.2011 г./
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според пълномощника на касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Съгласно дадените в пар.1, т.1 и т.23 от ДР на Закона за енергетиката легални дефиниции, представлява ли абонатната станция енергиен обект и съответно ползва ли се от установения от закона сервитут и 2. Дали във всички случаи енергийни обекти, изградени преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ се ползват със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв сервитут в случаите, когато не са спазени законовите изисквания за изграждане на енергиен обект и нормите за безопасност.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос при липсваща или непълна правна уредба, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато този въпрос касае прилагането на неясни или противоречиви правни норми, което налага тяхното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага ВКС да промени едно вече дадено от него тълкуване на приложимата към конкретния гражданскоправен спор правната норма.
В случая първият поставен от касаторката правен въпрос /съгласно дадените в пар.1, т.1 и т.23 от ДР на Закона за енергетиката легални дефиниции, представлява ли абонатната станция енергиен обект и съответно ползва ли се от установения от закона сервитут/ не касае прилагане на неясна или непълна правна норма. Текстовете на чл.60, ал.2, т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност- ЗЕЕЕ /отм./, пар.1, т.17 и т.26 от Допълнителните разпоредби на ЗЕЕЕ /отм./, пар.1, т.1 и т.23 и пар.26 от ДР на действащия Закон за енергетиката, чл.7 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сертитутите на енергийните обекти и приложение № 2 към този член от наредбата са пълни, непротиворечиви и ясни и не будят съмнение относно това, че абонатната станция е енергиен обект по смисъла за закона. Поради това не се налага ВКС да допуска касационно обжалване, за да тълкува тези норми.
По втория поставен въпрос /дали във всички случаи, енергийни обекти, изградени преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ се ползват със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв сервитут в случаите, когато не са спазени законовите изисквания за изграждане на енергиен обект и нормите за безопасност/ вече има постановена задължителна съдебна практика /например решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 3514 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 467 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 312 от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 4055 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която в хипотезата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./ сервитутното право възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. Приетото в обжалваното решение напълно съответства на горепосочената практика на ВКС- в него въззивният съд е приел, че ответникът има сервитутно право да ползва изградената още преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./ абонатна станция в собственото на ищцата зимнично помещение № 1, тъй като при изграждането и приемането на тази абонатна станция са били спазени всички законови технически изисквания и нормите за безопасност: съгласно чл.47 от действащата към датата на изграждане и включване на процесната абонатна станция /1982 г./ Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, обн. ДВ бр.49 от 1975 г., отм.ДВ бр.31 от 2002 г., включването в редовна експлоатация на вътрешната отоплителна инсталация в сградата, в която е изградена абонатната станция, е станало по писмено искане на собствениците на сградата, съгласно с чл.20 от Наредбата, това включване е станало въз основа на приемателен протокол за абонатната станция и вътрешните топлопреносни мрежи и инсталации и съгласно чл.160, ал.5 от ППЗТСУ /отм./, абонатната станция е изградена в зимнично помещение в сградата при спазване на шумо- и виброизолация. Тъй като липсва противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС по втория поставен от касаторката правен въпрос и тъй като от постановяване на тази практика на ВКС не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на съдебната практика на ВКС, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.02.2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б състав, постановено по гр.д.№ 11372 от 2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.