О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 648
София, 17.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 679/2014 година
Производство по чл.288 и сл.ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. И. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 2266 от 10.12.2013 г. по в.гр.д.№ 3500/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4780 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 4502/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 30 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от уврежданията му в резултат на настъпило на 10.07.2009 г. ПТП.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано със селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението е допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди, като по посочения критерий се позовава на постановеното по реда на чл.290 и сл.ГПК Решение № 749 от 05.12.2008 г. на ВКС по т.д.№ 387/2008 г., ТК, ІІ т.о. Развити са и доводи, че икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователни покрития, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв., а за 2012 г. – в размер на 1 000 000 лв.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови въззивното решение Софийският градски съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено телесно увреждане, вследствие на ПТП, настъпило на 19.07.2009 г. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел възрастта на пострадалия, характера на вида на травматичните увреждания: мозъчна контузия-средна по степен тежест; фрактура на черепната основа в областта на предна черепна яма – многофргментни фрактури на етмоидалните клетки с кръвоизливи в тях; фрактура на вътрешната стена и на покрива на лявата орбита; въздух в дясната орбита; фрактура на носните кости с разместване; кръвоизливи в пазухите на горната челюст, контузия и охлузване в челната област на главата; подкожен кръвоизлив на клепачите на двете очи; следгърчово състояние; разкъсно-контузна рана на носа и разкъсно-контузна рана на горната устна. Преценени са и характера и степента на търпените болки и страдания, при което е прието, че обезщетение в размер на 100 000 лв. е справедлив еквивалент на неимуществените вреди, претърпени от пострадалия, които следва да бъдат редуцирани със 70% предвид установеното по делото съпричиняване. Движението на мястото, на което е настъпило ПТП е било регулирано от работеща светофарна уредба кръстовище, на което пострадалият предприел пресичане на червен сигнал в нарушение на чл.113, ал.1, т.3 ЗДвП.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по отношение на въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, то той не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. След като с въззивното решение е прието, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в претендирания от касатора размер, очевидна е липсата на правен интерес за касатора от повдигането на този въпрос. Присъденото му обезщетение в по-нисък размер от заявения с исковата молба е последица на приетото от въззивния съд съпричиняване на настъпилия за него вредоносен резултат, но въпрос относно предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не е поставен от касатора, поради което такъв не може да бъде обсъждан от касационната инстанция. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2266 от 10.12.2013 г. по в.гр.д.№ 3500/2013 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: