О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 655
гр. София, 19.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯАЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №928/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Л. А. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 2387 от 21.12.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3608/2013 г.,с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Б. В. И. груп” –гр. София, предявен на основание чл.226 КЗ в частта за разликата от уваже4ната част в размер на 34 600 лева до пълнопредявения размер от 60 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на участие в ПТП на 16.03.2012 г. , виновно причинено от водача на л.а. „ Опел”, модел. „А.” с рег. [рег.номер на МПС] .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон относно определяне размера на обезщетението и приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала.
Ответникът по касационната жалба изпраща отговор , в който излагат становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени множество физически травми:контузии на главата, част от гърдите и корема три счупвания на лявата лопатка, на ребро и на лявата хълбочна кост на таза, близо една година възстановителен период/без оперативна намеса/ и останалите като последици: трайно намален обем на движение на горен ляв крайник при отвеждане встрани за обем от 15 на сто и намалена сила на захват на лявата ръка и като е отчел възрастта на ищцата към датата на ПТП-50 г. е счел, че съгласно критериите по чл.52 ЗЗД , за да се обезщетят болките и страданията на същата й се дължи обезщетение в размер на 40 000 лева-общо. Във връзка с направеното от ответника застраховател на ГО на делинквента възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, съдът се е позовал на констатациите в заключението на съдебно-медицинската експертиза , че при поставен предпазен колан от страна на ищцата, при ПТП би се избегнало счупването на лявата хълбочна кост, но би се получило счупването на повече ребра, поради което и определя съпричиняването на 30 на сто, с които редуцира размера на общо определеното обезщетение от 40 000 лева на 34 600 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси,които според него са решени в несъответствие на решението със задължителната практика на ВКС: ППВС №4/1986 г. , т.11 относно задължението на съда да обсъди конкретните за всеки случай обстоятелства при определяне на конкретния размер на обезщетението по справедливост, за икономическата конюнктура като критерий за този размер,съгласно ППВС 4/68 и за това, дали самото пътуване от пострадалата без предпазен колан може да се квалифицира като съпричиняване на конкретния вредоносен резултат или следва да се докаже конкретната причинно-следствена връзка на първото с последното обстоятелство.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. От друга страна липсата на посочен правен въпрос само по себе си е пречка за допускане до касация.
В случая не е налице, нито едно от наведените от ищеца оплаквания за несъответствие с цитираната задължителна практика на ВКС: съдът е обсъдил конкретните за настоящия случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението по справедливост и е изложил съображения в мотивите за това, като е обосновал и изводите си за зависимостта между настъпилите травми за ищцата вследствие от пътуването й без предпазен колан на база заключението на СМЕ. Въпросът за икономическата конюнктура като критерий за размера на обезщетението за вреди не е бил повдиган по надлежния ред в инстанциите по същество и въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля въз основа на неговия отговор, поради което този въпрос не се явява обуславящ изхода на спора Такива се явяват и предходните два въпроса, но по друго съображение: поради процедиране от съда в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.
С оглед изложеното, съдът намира,че не са налице основания за допускане на касация на обжалваното въззивно решение,поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2387 от 21.12.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3608/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.