О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
София, 21.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 492 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. К. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2038 от 08.11.2013 год., по възз.гр.д.№ 2254/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 08.04.2013 год., по гр.д.№ 15899/2011 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на ПТП на 11.04.2007 год. неимуществени вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационен контрол касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право – „Каква е доказателствената сила на представен в копие документ, когато при оспорването му от насрещната страна не е представен оригинала по реда на чл.183 ГПК и представилата го страна не е негов издател?” ; „ Извлечението от регистъра на нотариуса може ли да се възприеме като документ, с който изискването на чл.183 ГПК може да бъде заместено, когато представения в копие документ е оспорен от противната страна, а оригинала му може да бъде изискан по реда на чл.192 ГПК?” и „Следва ли съдът, обосноваващ решението си при условията на чл.235, ал.2 ГПК изцяло въз основа на документ, да се произнесе служебно и по неговата валидност, а когато се отнася до договор – за неговата действителност, или нищожност?” е в противоречие със задължителната съдебна практика по първия, а вторият и третият са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 362 от 15.07.2010 год., по гр.д.№ 536/2010 год. на ІІ г.о. и № 173 от 03.05.2012 год., по гр.д.№ 668/2011 год. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба е възразил по допустимостта на искането за достъп до касационен контрол и евентуално по основателността на въведените касационни основания в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима, но е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване,поради следното:
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е възприел за основан на закона и доказателствения материал по делото извода на СГС за липсата на основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – виновен за настъпилото на 11.04.2007 год. в 23.30 часа на пътя [населено място] – [населено място], Бургаска област пътно-транспортно произшествие, водач на моторно – превозно средство, вследствие на който пътен инцидент са причинените неимуществени вреди на ищеца от получени множество тежки телесни увреждания с усложнения и призната 96% инвалидност. Изложени са съображения, че с безспорно извършеното от застрахователя плащане на сумата 82 000 лева – сбор от пълните размери на присъдените на пострадалия К., в производство по н.о.х.д.№ 273/2007 год. на БОС, обезщетения за причинените му в резултат на процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди и следващата се законната лихва върху същите от деня на непозволеното увреждане, е погасено прякото право на ищеца, като този погасителен ефект е настъпил и за деликтното право.
При изграждане на крайния си правен извод за неоснователност на предявения пряк иск основан на чл.226, ал.1 КЗ решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал на събраните по делото доказателства, вкл. и неоспореното заверено копие от регистърната книга на нотариус Ив.И. , като въз основа на установената от тях фактическа обстановка е отрекъл основателността на твърдението на ищеца, че с осъщественото плащане на различно от увредения лице, АД не е погасило надлежно дълга си, за да настъпи произтичащия от него освобождаващ длъжника ефект. Счел е, че доколкото от приложения договор за цесия, с нотариална заверка на подписите, е безспорно, че С. К. е прехвърлил вземането си срещу виновния за процесното ПТП водач на моторното превозно средство, по издадения в негова полза изпълнителен лист по НОХД№ 273/2007 год. на БОС на трето за настоящия правен спор лице –В.К., срещу сумата 82 000 лева, като за осъществената престация същият е подписал разписка, с нотариална заверка на подписа му, както и изрично уведомление до длъжника – застраховател на гражданската отговорност на делинквента, получено в канцеларията на последния на 10.05.2008 год., то извършеното от ответното акционерно дружество плащане на дължимата като обезщетение сума на цесионера, съгласно молбата му 15.05.208 год., се явява надлежно изпълнение на задължението, поради което е породило и целеното с него погасяване на дълга.
По съображения, че изрично в молбата, адресирана до ответното ТД след уведомлението на цедента, цесионерът В. К. е поискал плащане на сумата от 82 000 лева, представяйки заверено ксероксно копие от процесния договор за цесия от 10.05.2008 год. с нотариална заверка на подписите и извършването на това нотариално действие е изрично установено в процеса, въззивната инстанция е преценила като неоснователно въведеното с въззивната жалба оплакване на настоящия касатора, за допуснато нарушение на чл.183 ГПК, поради непредставяне от ответника на оригинала на цесионния договор, въпреки направено в тази насока изрично искане от противната страна.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че само вторият от поставените процесуалноправни въпроси отговорят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – обща главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия няма изрично въведено селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което само по себе си това обстоятелство е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за допускане а касационната жалба до разглеждане по същество. Но дори и да се приеме, че към същия е относим поддържания по отношение на третия процесуалноправен въпрос критерий за селекция по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, то последният е обоснован единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде обсъждан.
С оглед изложеното единствено за прецизност следва да се посочи, че съгласно задължителната за съдилищата в страната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК, част от която цитирана и от касатора, наистина разпоредбата на чл.183 ГПК изисква страната в процеса приложила относим към делото документ в заверен от нея препис, при поискване да представи оригинала му, или официално заверен препис, а неизпълнението на това задължение има за процесуална санкция изключването му от доказателствения материал по делото. При липсата, обаче, на искане за представяне, на осн. чл.183 ГПК, оригинала на документа, или при отсъствие на изрично постановено определение на за изключването му от доказателствения материал, както е в разглеждания случай, решаващият съд е длъжен, на осн. чл.235, ал.2 ГПК, да го обсъди наред с всички останали доказателства по делото, както е процедирал и въззивният съд.
Отделен в тази вр. е въпросът, че решаващите правни изводи във въззивния съдебен акт не са изградени на този именно документ.
Преценявайки официалните извлечения от регистъра на съответния нотариус, наред с всички останали доказателства по делото, Софийски апелативен съд въобще не е възприел същите за заместващи оригинала на приложения в заверен от страната препис на договор за цесия, но въз основа на съвкупната им преценка е изградил краен правен извод за основателност на въведеното от ответника възражение за настъпил от плащането му погасителен ефект – факт несъмнено подлежащ на доказване с всички допустими от ГПК доказателства, вкл. косвени.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2038 от 08.11.2013 год., по възз.гр.д.№ 2254/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА С. С. К. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 лв./ триста лева/, деловодни разноски за настоящето производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: