О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 630
София 24.11. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4751/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 502 от 05.02.2014г. по гр.д.№ 598/2013г.
Ответникът териториално поделение „Държавно горско стопанство – Д.” на Югозападно държавно предприятие изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд , първо гражданско отделение обсъди доводите на страните във връзка с основанията по чл.280 ал.1 ГПК и намира следното:
Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд [населено място] № 1464 от 27.03.2013г. по гр.д.№ 238/2011г., с което са отхвърлени исковете на [фирма] [населено място] против Югозападно държавно предприятие ДП , правоприемник на „Държавно горско стопанство – Д.” ДП за предаване владението на следните сгради: 1. овчарник , заснет като сграда с идентификатор 21498.111.29.1 с разгъната застроена площ от 650.10 кв.м.; 2. сграда с идентификатор 21498.111.31.1; 3. СГРАДА с идентификатор 21498.111.31.2; 4. сграда с идентификатор 21498.111.31.3; 5. сграда с идентификатор 21498.111.31.4; 6. сграда с идентификатор 21498.111.31.5 , всички построени в имот 21498.111.31 1 както и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 12000лв., представляваща обезщетение за ползването на имота.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по правния въпрос : по иска за собственост с основание възлагане на ищеца от съда по несъстоятелността на вещи и имуществени права , необходимо ли е формулировките на постановлението за възлагане по чл. 717а ТЗ да се отразят всички инвидидуализиращи признаци на имота или вещта или е достатъчно да се посочат основните такива, , от които може да се идентифицира недвижимия имот от масата на несъстотелността. Въпросът, така както е поставен не предполага тълкуване на определена правна норма, той се разрешава по общото правило на чл. 154 ГПК за доказване на правата на ищеца по предявения иск и на необходимостта в акта за собственост, от който извежда своето право ищецът, да може да се индивидуалира в достатъчна степен недвижимия имот /вещта/. По приложението на разпоредбата съществува утвърдена съдебна практика, включително и задължителна по чл.290 и сл. ГПК / решение № 183 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г., ВКС III г. о./, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици, а ако тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. Съдът в обжалваното решение не се е отклонил от това разрешение, защото е приел, че в постановлението за възлагане по чл.717з ТЗ № 660 от 08.09.2005г. по гр.д.№ 603/2004г. на Благоевградския окръжен съд са възложени имуществени права, включени в масата на несъстоятелността, които са индивидуализирани в удостоверение № 601 от 27.10.2005г. , издадено по същото дело , но от събраните доказателства не е установена идентичност на двата овчарника по т.2.18 и 2.35 и процесните имоти като се е мотивирал, че последните са повече на брой и с по-малка площ от тях, а и от заключението на експертизата е установено, че такава идентичност няма. К. не мотивира необходимостта от допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед спецификата на конкретния случай, поради което по първия правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Не са обуславящи за делото правните въпроси: несъставянето на опис по чл. 652 и 653 ТЗ , лишава ли ищеца от възможността да установи с годни доказателства имуществените си права върху конкретни имоти; невъвеждането на ищеца във владение на имота на купувача въз основа на влязлото в сила постановление по чл.717 з ТЗ лишава ли купувача от възможността да установи, че закупените от него имоти са част от масата по несъстоятелността; при иск за собственост върху имоти, придобити при възлагане , допустимо ли е в предмета на доказване да се включи придобиването на имота от несъстоятелния длъжник преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, защото съдът е обсъждал доказателствата, посочени в подкрепа на довода на ищеца за идентичност на процесните имоти с тези в постановлението по чл.717з ТЗ и с принадлежността им към масата на несъстоятелността и е приел, че то не е доказано в процеса.
Не е относим към решаващите изводи на съда и правният въпрос дали при наличие на изрична административна повеля за отделяне на дълготрайните материални активи , обслужващи стопанската дейност на горските стопанства , съдът има право да ревизира действията на административния орган, защото такива съображения не се съдържат в мотивите на решението. По повод възраженията на ответника, че процесните обекти са придобити от него, съдът е обсъдил доказателствата за предаване на имотите от Държавно лесничейство „Д.” на [фирма] , без да променя съдържанието на разделителния протокол.
Не е от значение за делото и правният въпрос при липса на възражения на ответника за наличие на собственически права върху имота, допустимо ли е в съдебния акт косвено да опровергава основанието, на което е придобита собствеността на ищеца по съображенията , изложени по първия от поставените въпроси, освен това е налице задължителна съдебна практика – ТР 4/2009г. на ВКС, ОСГК, според която държателят на един имот може да възразява по иск за собственост, че не се е осъществило придобивното основание, от което черпи права ищеца.
С оглед на изложеното поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 502 от 05.02.2014г- по гр.д.№ 598/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: