Т.д. 983/14 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 669
гр. София, 24.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №983/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. е обжалвано решение №26 от 06.02.2014 г. по в.гр.д. № 672/13 на ОС-Сливен, с което е потвърдено решение № 754 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 199/2013 на РС-Сливен , с което е уважен отрицателният установителен иск на [фирма]- С. срещу дружеството- касатор за недължимостта на сумата от 16 508,21 лева-допълнително начислена чрез корекция на сметка стойност на консумирана от ищеца ел.енергия за периода: 01.07.2012 -24.09.2012 година.
Ответната по жалбата страна в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касация.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел фактическата обстановка, установена в първоинстанционното решение:От доказателствата, събрани по делото се установява, че ответното дружество е извършило проверка на средството за отчитане на ел.енергия/средство за техническо измерване-накр. СТИ/ на адреса на ищеца и е съставило констативен протокол, в който е отразено, че вследствие на разхлабени връзки клемореда се е достигнало до непълно отчитане, съответно плащане на консумирана от дружеството-потребител ел.енергия за процесния период. Така съставеният протокол, обаче е непълен т.е от него не става ясно, каква е причината за коригиране на сметката на консуматора за минал период: това е установено от заключението на СТЕ, съгласно което, според експерта не може да се установи, в какво се изразява самото въздействие върху СТИ и дали изобщо има такова. Отделно от това, при съставянето на протокола не е спазена задължителната процедура по ОУ на Е. за осигуряване присъствие на представител на потребителя при извършване на проверката и съставяне на констативния протокол и надлежното му връчване на представител на потребителя. Ето защо, доколкото констативният протокол не е съставен и връчен , съгласно изискванията на чл.35 ал.4 от ОУ на Е. и чл.63 от същите,то последният не може да послужи за основание за коригиране на сметка на потребителя за минал период, поради което и отрицателният установителен иск се явява основателен. Въззивният съд е изложил допълнителни съображения за това, че въпреки новата нормативна уредба в Закона за енергетиката/ДВ бр.54/2012/, която е в сила от 17.07.2012, съответно чл. 98а ал.2,т.6 б.”А” и чл.83 ал.1, т.6, предвиждаща, че публично известните общи условия на доставчика на ел.енергия трябва да съдържат и реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки при установяване на случаи неизмерена,неправилно и/или неточно измерена консумирана ел.енергия, то отново не е налице изрично уредено законово основание за извършване на такава едностранна корекция на сметките и съдържанието на подобни клаузи в ОУ на договорите на енергийните предприятия са нищожни и не обвързват потребителите на ел.енергия.
Обосновавайки наличие на основания за допускането до касация, жалбоподателят е посочил като правен въпрос от значение за изхода по спора, дали според действащата нормативна уредба в Закона за енергетиката/ДВ бр.54/2012/, която е в сила от 17.07.2012, съответно чл. 98а ал.2,т.6 б.”А” и чл.83 ал.1, т.6 съществува законово основание крайният снабдител едностранно да променя сметката на клиент при доказано неточно отчитане от СТИ.
На първо място,така формулиран въпросът не е обуславящ изхода по конкретния спор, основан на спецификата на същия от фактическа страна. Това е така, защото дори и да се даде положителен отговор на същия, то доколкото констативният протокол не е съставен и връчен , съгласно изискванията на чл.35 ал.4 и чл.63 от ОУ на Е., които биха били приложими при положителния отговор и следователно такъв протокол не може да послужи за основание за поправка на сметка на потребителя за минал период, независимо от това, дали дали според действащата нормативна уредба в Закона за енергетиката/ДВ бр.54/2012/, която е в сила от 17.07.2012, съответно чл. 98а ал.2,т.6 б.”А” и чл.83 ал.1, т.6 съществува законово основание крайният снабдител едностранно да променя сметката на клиент при доказано неточно отчитане от СТИ.
Освен това, касаторът не е обосновал и наличието на някое от визираните в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни основания за допускане до касация, по които въпросът да се подложи на преценка за съответствие с някое от тях.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е посочил обуславящ изхода по спора правен въпрос, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, нито е обосновал наличието на последните, за да обоснове основание за допускане до касация, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба [фирма]-С. следва да се присъдят и разноските пред настоящата инстанция в размер на договорено и платено възнаграждение за процесуалния представител в размер на 2300 лева, доказателство, за което представлява отбелязаното в самия договор за правна помощ плащане в брой.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26 от 06.02.2014 г. по в.гр.д. № 672/13 на ОС-Сливен .
ОСЪЖДА [фирма]-гр. П. да заплати на [фирма]- С. разноските пред настоящата инстанция в размер на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2300 лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.