О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 24.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.09.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 162 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1379 от 18.06.2013 год., по т.д.№ 4357/2012 год., с което е потвърдено решение № 1024 от 04.06.2012 год., по т.д.№ 2085/2010 год. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Е. И. И. срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна, като незаконосъобразни, решенията на ОС на съдружниците, проведеното на 16. 08. 2010 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че при липсата на конкретизиран от съдружниците начин на броене на уговорения в чл.21, ал.1 от дружествения договор срок за отправяне писмена покана за предстоящото ОС, приложение намира законовото правило на чл.72 ЗЗД – аналогия, допустима от чл. 46 ЗНА. Счита, че доколкото в сочената хипотеза е налице неяснота относно началото на установения в клаузите на дружествения договор срок, то следва да се приложи специалната разпоредба на чл.139 ГПК и обстоятелството, че въззивния съд не е съобразил горното, а се е позовал на разпоредбите на общия ЗЗД, вместо на специалните норми на ТЗ, води до незаконосъобразност на постановения въззивен съдебен акт.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право: 1.” Приложима ли е по аналогия нормата на чл.72 ЗЗД в дружеството право – по отношение на сроковете, уредени в дружествените договори,сключени по ТЗ и по отношение приемането на решения от дружествените органи?”;2. „При наличие на неяснотата относно срока в дружествения договор за получаване покани за ОС на съдружниците, следва ли да се приложи посоченият в чл.139 ТЗ срок? ;3.”За редовното провеждане на ОС на съдружниците от значение ли е обстоятелството, че присъствалият съдружник не е възразил относно неспазване на срока от получаване на поканата за същото до провеждането му и от значение ли е в тази вр. и обстоятелството, че съдружникът е имал достатъчно време да се подготви за събранието?”; 4.”При обективно съединение на искове по чл.74, ал.1 ТЗ длъжен ли е решаващият съд да събира доказателства за всеки един от тях и оправомощен ли е съдът да прецени в хода на делото, че само един от тези искове е основателен, поради което да откаже събиране на доказателства по отношение на останалите?”.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия от поставените правни въпроси са посочени ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 139 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 964/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, а твърдението за съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по отношение на втория и третия материалноправни въпроси е обосновано с различното им, спрямо приетото в обжалваното решение, тяхно разрешение в решение от 13.07.2012 год., по т.д.№ 4255/ 12 год. на СГС и съответно в решение на Варненския апелативен съд от 12.05.2008 год., по т.д.№ 116/2008 год.. Същевременно тези въпроси, както и формулирания последен правен въпрос са възприети от жалбоподателя и като значими за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради „оскъдната съдебна практика” и „съществуващите в нея разногласия”.
Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си – адв. К.А.-САК, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което на основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на извънредното Общото събрание на съдружниците в [фирма], от 16.08.2010 год. Софийски апелативен съд е счел, че като приети от върховния дружествен орган, несвикан в съответствие със закона и дружествения договор ред, те само на това формално основание – опорочаване на установената процедура по свикване на процесното ОС, се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна, без да бъдат обсъждани останалите оплаквания, посочени в исковата молба.
При обосноваване на крайния правен извод за основателност на предявения конститутивен иск решаващият съд се е позовал на изрично въведения с чл.21, ал.2 от дружествения договор 14 дневен срок, с който, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, установения минимален такъв в чл.139, ал.1 ТЗ за връчване на покана до всеки съдружник за предстоящо ОС е дерогиран. С оглед съществуващата в ТЗ непълнота относно начина на неговото броене за приложима, по правилото на чл.46, ал.2 ЗНА, е счетена общата за гражданското право императивна разпоредба на чл.72, ал.1, изр.3 ЗЗД. Затова и обстоятелството, че процесното ОС е проведено на 14-я ден от връчване писмената покана до съдружника – ищец, според въззивната инстанция има за своя пряка правна последица опорочаване на реда за неговото свикване, към който обективно съществуващ порок са ирелевантни както наличието на реално създадена възможност за последния да се подготви за посочения дневен ред, така и липсата на изрично направено от него оспорване на известяването пред останалите съдружници.
Позовавайки се на съдържанието на конкретната договорна клауза на чл.21, ал.2 от дружествения договор Софийски апелативен съд е преценил като лишено от основание в закона и доказателствата по делото и възражението на ответника, че поради неяснота относно волята на съдружниците, обективирана в същата, приложим се явява срокът по чл.139 ТЗ.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че само първият и третият от формулираните материалноправни въпроси са релевантни за крайния изход на делото, поради което отговарят на общото изискване за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно по отношение на първия от тях е позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С цитираното решение № 139 от 08.07.20120 год., по т.д.№ 964/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че процесуалната разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК/отм./ не може да се прилага по аналогия при преценка спазване на срок по чл.194, ал.3 ТЗ за упражняване предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ относно придобиване на нови акции в процедура за увеличаване капитала на АД, тъй като отсъстват предпоставките на закона, при които е допустимо правоприлагане по аналогия. Становището е обосновано както с правната характеристика на срока по чл.193, ал.3 ГПК, така и процесуалноправния характер и предназначение на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК/ отм./ – да регулира процесуални правоотношения между съда и страните, възникнали в гражданския процес.
Следователно, доколкото не такава е разгледаната в обжалвания съдебен акт хипотеза, тъй като Софийски апелативен съд не се е произнесъл по начина на броене на преклузивни процесуални срокове – нито установеният диспозитивно в чл. 139, ал.1 ТЗ срок, изменен с чл.21, ал.2 от дружествения договор е преклузивен, нито разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗЗД се съдържа в процесуален закон, то изискуемият се от т.1 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет отсъства – арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. е въпросът, че до аналогия на закона се прибягва само в случаите, когато фактическите състави не са уредени пряко от приложимата правна норма, т.е. при отсъствие на пряко отнасяща се до фактическия състав норма, като освен това чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА изисква също уредбата на предвидените случаи да е създадена с оглед на общите моменти, на които се основава подобието между тях. С тези именно обстоятелства се е съобразил и въззивният съд, предвид правната характеристика на дружествения договор на многостранен договор и материалноправния характер на срока по чл.21, ал.2 от дружествения договор, към който при безспорното отсъствие на особени, специфични правила за броенето на срокове по ТЗ, приложими са общите правила за договорите , вкл. общото законово правило на чл.72 ЗЗД за броене на материалноправните срокове.
Що се касае до позоваването на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, то в случая същото е неотносимо. Въпросите, свързани с „начина на броене на сроковете по ТЗ” и за правоприлагането по аналогия на закона в хипотезата на чл.139, ал.1 ЗЗД въобще не са били предмет на разглеждане и произнасяне със същото .
Недоказано е и въведеното основание за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Възприетото в цитираното решение на СГС от 13.07.2012 год., по т.д.№ 4255/2012 год. разрешение, според което щом срокът за получаване на покана за ОС на съдружниците не е изрично определен в дружествения договор, следва да се прилага законовото правило на чл.139 ТЗ е в пълно съгласие с приетото в обжалвания съдебен акт, че наличието на изрично уговорен с дружествения договор срок за уведомяване на съдружника за свикване на ОС, дерогира установеният в чл. 139, ал.1 ТЗ минимално необходим такъв срок.
Решението на Варненския окръжен съд от 12.05.2008 год., по в.т.д.№ 116/2008 год. е без отбелязване да е влязло в сила и при изрично посочена обжалваемост на същото, то според постановките в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не би могло да се приеме за включващото се в съдебната практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Що се отнася до критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, същият, съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС е налице само тогава, когато се касае било до приложение на конкретна законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна, респ. създадена при други обществено – икономически отношения следва да бъде изоставена, за да бъде възприета нова, било когато приложимата разпоредба е неясна и се налага корективното и тълкуване. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени, тъй като нито конкретните приложими правни норми са неясни или вътрешно противоречиви, вкл. разпоредбата на чл.46 ЗНА, нито формираната съдебна практика по приложението им е неправилна или нуждаеща се от осъвременяване, а „оскъдността или богатството на съдебна практика” само по себе си, според постановките на цитираната по- горе задължителната практика на ВКС е ирелевантна.
Останалите поставени от жалбоподателя правни въпроси нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което дори и да са важни, не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и не подлежат на обсъждане.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1379 от 18.06.2013 год., по т.д.№ 4357/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: