1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1302
гр.София, 24.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5410 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на О. п. – Х. и на З. В. Д. срещу въззивно решение №244/23.05.2014г. постановено по възз.гр.д.№ 165/2014г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение №50/20.12.2013г. по гр.д.№41/ 2013г. на Районен съд – Ивайловград. П. обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Д., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2010г. до окончателното им изплащане. З. Д. обжалва съдебния акт в частта, с която претенцията й за обезщетение е отхвърлена за разликата до предявения размер от 10 000 лева.
В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложенията си по допускане на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото правни въпроси /уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2013г. на ОСГТК/, свързани с приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за морални вреди; и за задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение. Сочи се основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
К. жалби са подадени в срока по чл.283ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В. съд е приел, че срещу З. Д. е било образувано наказателно производство – ДП №761/2009г. на МВР – Д., за извършено престъпление по чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, което е приключило с постановление на прокурора за прекратяване, поради недоказаност на обвинението. В периода на разследването – 15.02.2010г. – 26.04.2010г. – по отношение на жалбоподателката била взета мярка за неотклонение – „подписка”, а продължителността на наказателното производство /до момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване/ е 5 месеца. Предвид така установените факти, съдът е направил извод, че е налице основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /ред., изм. с ДВ бр.98/2012г./ за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на Д., съобразявайки се със задължителното тълкуване на закона, дадено с т.7 от ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС. Съобразно характера и степента на установените конкретни негативни последици, обществения отзвук на случилото се, отражението върху личния и социален живот на ищцата, причинените й във връзка с това неудобства, притеснения, засягане на авторитета и др., на Д. е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, а претенцията за разликата до сумата 10 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Наличието на причинно-следствена връзка между осъществилия се в случая особен деликтен състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и настъпването на установените неимуществени вреди, както и техния вид, характер и интензитет, са подробно обсъдени от въззивния съд при изследване на обстоятелствата, представляващи основанието на предявения иск. Взето е предвид, че самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие върху човешката психика и здраве, рефлектира негативно в отношенията на лицето с неговите близки, приятели, познати. Като е съобразил всичко това, въззивният съд е приел, че за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е справедливо тя да бъде овъзмездена със сумата 2 000 лева.
Поставеният в двете изложения материалноправен въпрос, касаещ критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД не обуславя приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По приложението на чл. 52 ЗЗД има установена задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и страдание, които за всеки конкретен случай са различни.
Конкретно при исковете по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение; други, наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на лицето, респ. върху неговото физическо и психическо състояние, на личния и социалния му живот и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от деликта. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно, обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за овъзмездяването им.
Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице.
С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост. Разрешението на формулираните в изложенията към касационните жалби правни въпроси, дадено от въззивния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон – ППВС №4/68, ТР№3/2004г. на ОСГК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
По изложените съображения, тъй като не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение по делото не следва да бъде допускано.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 244/23.05.2014г., постановено по възз.гр.д.№ 165/2014г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.