О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 770
София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1270/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 254 от 23.10.2012 г. по в.т.д.№ 306/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1137 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 10820/2011 г. на Районен съд – Русе. С последното е признато за установено по иск на [фирма] срещу [фирма], сега [фирма] с правно основание чл.124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 16 998.17лв., представляваща неплатена цена за консумирана електрическа енергия за периода 27.02.2011 г. – 25.08.2011 г. по справка за корекция № 18638/30.08.2011 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп на решението до касация по въпроса за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметката на своите абонати поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване /СТИ/. Наличието на основанието е обосновано със съществуващата към този момент съдебна практика, цитирана в обжалваното решение, с която се създават условия за дискриминация на електроразпределителните дружества и се установява режим, който е в колизия с разбирането, изразено от Конституционния съд, че по Закона за енергетиката за всички енергийни предприятия е създадена единна концепция като пряк израз на прилагането на върховните конституционни принципи. В обобщение на извършената от касатора сравнителна правна рамка, в която тези дружества осъществяват дейността си е изтъкнато, че те имат установена от закона собственост върху СТИ, но без осигуряване на възможността тази собственост да бъде опазвана ефективно и за ползването й от трети лица да бъде заплащана такса. Посочено е, че Законът за енергетиката транспонира регулацията в областта на енергетиката, установена в директиви и регламенти на Европейския парламент и на Европейския съвет, в които поради липсата на определени изисквания към националните законодателства за въвеждане на дискриминационно третиране на електроразпределителните дружества, пропускът на законодателя да предостави изрично възможността за извършване на едностранна корекция според касатора е следствие или на виждането, че това следва да се определи от Общите условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ с оглед препращащата норма на чл.45 ПИКЕЕ. С оглед на изложеното застъпва становището, че се касае до законодателен пропуск, законът следва да се прилага по аналогия при съобразяване на целта му.
Ответникът по касация [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимосттта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия и е в договорни отношения с касатора. Последният извършил корекция на сметките на ищеца по реда на чл. 24, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]. В съставения констативен протокол било отразено, че е извършена намеса в схемата на електромера – завиване в горно положение на мостовете на клемореда, шунтиращи вторичните намотки на токовите трансформатори, но не е установил обстоятелството, че е доставил на ищеца претендираните количества електрическа енергия. Прието е, че доставчикът й не разполага с правото едностранно да коригира сметките на потребителите за изминал период, без да докаже противоправно поведение на потребителя, а такова не е установено по делото – в приложения констативен протокол не е отразено нарушаване целостта на пломбите на електромера. Изложено е, че в ЗЕ и в Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи липсва уредена процедура за корекция на електроенергията на потребителя. Прието е, че клаузите на ОУ, с които е предвидено правото на доставчика едностранно да коригира сметките за изминал период са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 З. и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Последващото коригиране на сметките на потребителите е счетено за недопустимо поради противоречието му с нормата на чл.82 ЗЗД, визираща виновно поведение у длъжника като предпоставка за ангажиране на договорната му отговорност, каквото в случая не е и налице.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос действително е важен за изхода на делото, но той не е единствено обуславящ правната воля на решаващия съдебен състав. Видно от съобразителната част към решението е, че въззивният съд е изградил изводите си по предявения отрицателен установителен иск, позовавайки се и на недоказаността на твърденията на ответното дружество, че грешното измерване или неизмерване на потребена от абоната електрическа енергия се дължи на неправомерни действия на потребителя. След като произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Независимо от изложеното, следва да се изтъкне, че по изведения от касатора въпрос не е осъществено и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС не е отречена възможността да се реализира отговорност на потребителя при негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, но в тези случаи, неправомерните действия подлежат на доказване в процеса.
По изложените съображения следва да се откаже достъпът на въззивното решение до касация поради отсъствието на законовите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 254 от 23.10.2012 г. по в.т.д.№ 306/2012 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: