ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1328
София, 26.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4059 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К.К. като процесуален представител на С. Р. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 17.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 113/2014г.
Ответникът по касационната жалба А. Й.И. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 17.ІІІ.2014г. ПОС е потвърдил решението на Пловдивския РС № 4643 по гр.д № 97086/2013г., с което е отхвърлен предявеният от С. Р.И. срещу А. Й..И. иск за присъждане на 8000лв., дължими по договор за заем, сключен на 30.VІІІ.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не е установено нито наличието на заемно правоотношение между страните за процесната парична сума, нито реалното й предаване от ищеца на ответника. На основание чл.164 ал.1 т.3 ГПК въззивният съд не е кредитирал показанията на майката на ищеца в тази насока, тъй като няма данни страните да са втори братовчеди, но и да са такива, роднинската им връзка би била от шеста степен, при което приложението на посочената разпоредба е изключено. В протокола за разпит на ответника от служител на МВР е налице извънсъдебно негово признание за съществуване на непогасено задължение от 8000лв., но в този документ не са посочени обстоятелствата, породили това задължение, и не може да се предполага, че това е твърдяния от ищеца договор за заем от 30.VІІІ.2007.
В изложението на С. Р.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. може ли въззивният съд по свой почин да изменя стеснително основанието, на което е обжалвано първоинстанционното решение, като изобщо не е коментирал защо не се е произнесъл по основанието за наличие на явна фактическа грешка /изразяваща се в датата на възникване на процесното задължение 30.VІІІ.2007г., а не 30.VІІ.2008г., както е вписано в мотивите на първоинстанционното решение/ при произнасянето от първоинстанционния съд – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2. следва ли съдът при определяне наличието на валиден договор за заем, при условие, че той е неформален, но реален, да не кредитира писмено доказателство по делото /протокола за разпит от 14.V.2012г./, което доказва по безспорен и несъмнен начин основателността на предявения иск с оглед и императивната норма на чл.164 ал.1 ГПК – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е неотносим към спора по делото, тъй като той не е обусловил решаващите изводи в атакуваното решение. Следва да се отбележи в тази връзка и че при постановяването на решението си въззивният съд е взел предвид твърдението на касатора-ищец, че задължението на ответника произтича от сключен на 30.VІІІ.2007г. договор за заем, каквато дата е вписана и в диспозитива на първоинстанционното решение.
Неотносим към решаващите изводи на въззивния съд е и втория релевиран от касатора въпрос. Това е така, тъй като въпросът включва в съдържанието си условие некредитираният документ да установява по несъмнен начин основателността на предявения иск, а приетото от въззивния съд в тази връзка е, че в протокола за разпит на ответника от служител на МВР не се съдържа признание непогасеното му задължение в размер на 8000лв. да произтича от твърдяния договор за заем и че това не може да се предполага.
Произнасянето по въпрос, обусловил този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а както вече бе посочено, касационният съд не може да го вземе предвид служебно.
При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ състав, № 523 от 17.ІІІ.2014г. по гр.д № 113/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: