ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1334
София, 27. ноември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3647 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 89/22.01.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2480/2013, с което е потвърдено решение № 2591/09.04.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 10053/2012, с което са уважени до размера на 10.000,00 лева предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законни лихви то чл. 86 ЗЗД.
Недоволни от решението са двете страни.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец Д. С. Д., представляван от адв. П. К. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението в уважителната част е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Б. С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 26.07.2002 г. ищецът е задържан по стража и до 07.06.2011 г. срещу него е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на грабеж – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр.чл. 198, ал. 1 НК, като по отношение на него до 05.08.2003 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, до 04.08.2004 г. – „домашен арест”, а след това – „подписка”. Ищецът е изпитал стрес и притеснение от това, че в продължение на 10 месеца и половина е бил задържан под стража, 12 месеца е бил под домашен арест и близо 9 години е преследван наказателно за тежко умишлено престъпление, което не е извършил. През 1990, 1994 и 2001 г. ищецът е осъждан за извършени престъпления, но новото обвинение се е отразило неблагоприятно върху психиката му, ограничени са били правото на свободно придвижване и възможността да бъде пълноценен съпруг и баща. Не е доказана причинната връзка между упражнената процесуална принуда, от една страна, и прекратяването на брака и влошаването на психичното здраве на ищеца, от друга страна. В резултат на проведеното лечение ищецът е напълно възстановен, а обстоятелството че при развода със съпругата му родителските права върху роденото от брака дете са възложени нему сочи, че родителският му капацитет не е пострадал съществено.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 89/22.01.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2480/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.