3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348
София, 28.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3834 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Е. Л. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Т., против въззивното решение № 8084 от 2 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 2 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 10041 от 15 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 38959 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне иска на Л. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на публикувана статия, ведно със законната лихва от 23 март 2010 г.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на носената от издателя отговорност за написаното в статията, тъй като посочването на друг източник за съответното становище не означава, че това становище не е на автора на статията, източникът не е цитиран в кавички и дословно, а и статията не е интервю. Не са изследвани обективно, всестранно и пълно събраните доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. И., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за неоснователност на предявения иск по реда на чл. 49 ЗЗД поради липса на изявление на автора на статията, че ищецът е опожарил студио за татуировки, а посоченото в нея изявление на бивша приятелка на ищеца, не ангажира становището на автора. Посочено е, че изявлението на бившата приятелка на ищеца не е сложено в кавички, тъй като не е пряк цитат на думите на лицето. Не е възприето виждането на ищеца, че авторът на статията е съгласен с изявено от бившата приятелка на ищеца становище за авторството на опожаряването, тъй като изрично е посочено, че извършителите на деянието са неизвестни. Подчертава се, че липсват лични изявления на автора за извършителя на палежа, и не е направено внушение за това от начина на поднасяне на информацията.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
На първо място се търси отговор на въпроса кога едно юридическо лице като издател на статия, съдържаща опозоряващи твърдения, носи отговорност за отразените в статията изявления. Както трайно се приема в съдебната практика (включително в задължителната такава – например решение № 538 по гр.д. № 208/2012 г., ІV г.о., ВКС), отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. От друга страна, изрично в решение № 577 по гр.д. № 1599/2009 г., ІІІ г.о., ВКС, в отговор на въпроса носи ли отговорност по чл. 45 ЗЗД журналист за описани чужди твърдения, чийто източник е описан, обвързващо се приема, че когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране на отговорността на автора по чл. 45 ЗЗД. В обжалваното решение е прието, че авторът на статията е възпроизвел становище на друго лице, поради което съдът е отрекъл виновността на действията на автора на статията, тъй като дори и да е налице опозоряваща информация, той не е нейният източник. Правен въпрос по това заключение на въззивния съд не е поставен, което препятства допускането на касационното обжалване, претендирано в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос е свързан с твърдението на касатора, че съдът не е взел предвид обстоятелствата, които обуславят претърпените от ищеца вреди и не са посочени конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Становището на касатора е за противоречие на даденото от съда разрешение с постановките на ППВС № 4/1968 г. Действително съдът изобщо не е излагал съображения по вида и размера на търпените от касатора вреди като следствие от деликт, тъй като е прието, че деликт осъществен няма, понеже не е доказана противоправността на съответното действие. Ето защо и по този кръг проблеми касационното обжалване не следва да се допуска, след като предмет на питане не е станало действително обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8084 от 2 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 2 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: