О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
София 01.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4567/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Й. Д., срещу въззивно решение №3042 от 07.05.2014 г. по гр. дело №2781/2014 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 10.12.2013 г. по гр. дело №6101/2012 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ като неоснователни. Въззивният съд е приел, че процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието. Без значение за законността на уволнението е обстоятелството дали в уволнителната заповед е посочено точното наименование на заеманата от ищеца длъжност. В заповедта трябва да се съдържа волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение със съответното лице, такова каквото то съществува към момента. Само ако между страните съществува повече от едно трудово правоотношение, то тогава посочването на длъжността е от значение, за да е ясно волеизявлението – за кое трудово правоотношение се отнася. В конкретния случай между страните по делото е съществувало едно единствено трудово правоотношение, поради което в заповедта въобще не е било необходимо да се посочва длъжността на ищеца, а следователно – евентуалното неточно изписване на наименованието на тази длъжност няма правно значение. Точната длъжност на ищеца е от значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при евентуална основателност – за да се знае на коя длъжност да бъде възстановен. Същевременно, тя е от значение и при преценката дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Извън предмета на делото е дали в този договор или в друг документ е конкретизирана нова бизнес задача /план/, тъй като подобен довод за незаконност на уволнението не е въведен нито в исковата молба, нито по реда на чл. 214 ГПК. Ищецът е оспорил само наличието на договор за управление, а не и липсата на поставена нова бизнес задача /план/. Освен това в случая от съдържанието на процесния договор от 22.07.2011 г. може да се заключи, че такива бизнес задачи са възложени – според чл. 3, т. 2 и 4 довереникът се задължава да осъществява управлението съобразно набелязаните стопански цели и да участва в разработването и изпълнението на приетите от доверителя бизнес програми на дружеството. Следователно, договорът предполага разработването на бизнес програми, съдържащи се в други документи, като ищецът не е оспорвал в първата инстанция, че такива липсват. От представените допълнителни споразумения от 10.03.1995 г., 28.02.2011 г. и 31.03.2011 г. е видно, че ищецът е бил назначен на длъжност „ръководител група сервиз“, което той не оспорва. Не е доказано твърдението му, че с допълнителното споразумение № 192/21.09.2011 г. е бил преназначен на длъжност „началник на ремонтно звено – транспорт“. Видно от съдържанието на това споразумение с него е направено изменение единствено на основното трудово възнаграждение – от 850 лв. на 1 100 лв. Длъжността на ищеца не е била предмет на промяна, а посочването й в уводната част на споразумението е с констативно значение /че това е заеманата длъжност/, но тази констатация е обективно погрешна – посочено е, че тази длъжност е „началник на ремонтно звено – транспорт“, без преди това да е било сключвано допълнително споразумение, водещо до тази промяна. Следователно, заеманата към момента на уволнението от ищеца длъжност е именно „ръководител група сервиз“. На ищеца е възложено ръководство на трудовия процес в рамките на отделно звено на предприятието – група сервиз /ремонтно звено/ на дружеството. Описаните в представената длъжностна характеристика трудови функции на длъжността не оставят съмнение, че тя включва ръководство на трудовия процес – „ръководи и контролира цялостната дейност на сервиза“ /т. 1/. Длъжността на ищеца е била ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ и за нея е приложимо основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за значението на посочена в допълнително споразумение между страните различна длъжност от тази, за която е издадена заповедта за уволнение и дали липсата на управленска програма и цели към договора за управление води до незаконност на уволнението по чл.328, ал.2 КТ. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №3042 от 07.05.2014 г. по гр. дело №2781/2014 г. на Софийския градски съд. Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивнният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че трябва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства за да се прецени каква точно длъжност е заемал ответника и дали тя е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Вторият повдигнат правен въпрос е неотносим, защото въззивният съд е приел, че липсата на нова бизнес задача /план/ към договора за управление не е въведена от ищеца като основание за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3042 от 07.05.2014 г. по гр. дело №2781/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.