О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1369
София 02.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4537/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], В., приподписана от пълномощника му адвокат П. Х., срещу въззивно решение №196 от 28.04.2014 г. по гр. дело № 171/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №417 от 11.12.2013 г. по гр.дело №170/2013 г. на Велинградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.74 КТ, във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за обявяване недействителността на трудов договор № 42/01.09.2001 г. поради противоречие със закона и привидност, предявен от касатора срещу К. К. Г.. Въззивният съд е приел, че според твърденията на ищеца ответникът е бивш съдружник и съуправител на дружеството. В това качество сключил сам със себе си недействителен трудов договор. При сключването на договора бил едновременно представител на работодателя и работник. Поддържа се, че по тази причина трудовият договор противоречи на закона (едно и също лице е работодател и работник) и е привиден, защото ответникът не е възнамерявал да полага труд по този договор. Впоследствие ответникът предявил иск за неизплатено трудово възнаграждение против дружеството и поради пасивното процесуално поведение на предишния управител на [фирма] спечелил делото. Ответникът е оспорил иска, като е посочил, че производството за обявяване на недействителността на трудови договори е по реда на Глава ХVІІІ от Кодекса на труда, озаглавена „Трудови спорове”, а чл.358 от същия кодекс уреждал давностен срок за предявяване на такъв иск, който е изтекъл. Едномесечният срок за представяне на писмен отговор на исковата молба е изтекъл на 29.04.2013 г. (ответникът е получил съобщението на 27.03.2013 г., а 27.04.2013 г. е събота – неприсъствен ден, поради което срокът е изтекъл в първия присъствен ден – 29.04.2013 г), а ответникът е подал отговора на 30.04.2013 г., т. е. един ден след изтичането на срока. Ето защо това възражение не следва да се обсъжда. От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.09.2001 г. между [фирма], представлявано от ответника, и самият ответник е сключен трудов договор № 42, по силата на който ответникът е назначен в дружеството на длъжността „екскурзовод”. От трудовата книжка на ответника е видно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 09.03.2009 г. С влязло в сила решение от 29.12.2010 г. на Велинградския районен съд по гр. дело № 1037/2010 г. ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата 12 185,60 лв. – брутно трудово възнаграждение за времето от 01.09.2006 г. до 09.03.2009 г. и сумата от 79,98 лв. – обезщетение по чл.224 КТ. Ответникът е заличен като управител на дружеството с решение № 1361 от 17.08.2001 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Процесният трудов договор е регистриран в Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите на 05.02.2003 г., като ищецът редовно е подавал данни по декларация – образец. В случая процесният трудов договор е сключен от едно и също лице в качеството едновременно на работодател и работник. Към този момент обаче К. К. Г. вече не е бил управител на дружеството и е действал като работодател без представителна власт. Впоследствие обаче с прекратяването на трудовото правоотношение от действащия управител е валидиран трудовият договор от 01.09.2001 год. В този мисъл са решение № 1171 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 382/2007 г., I г. о., ГК и решение № 810 от 24.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2002 г., I. г. о. Според тях с волеизявлението за прекратяване на трудовия договор недостатъкът на трудовия договор отпада и не може да бъде обявен за недействителен. В случая има висяща недействителност, при която договорът се валидира, ако бъде потвърден от лицето, от чието име се договаря. Освен това процесният трудов договор е регистриран в Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите на 05.02.2003 г., като ищцовото дружество редовно е подавало данни по декларация – образец 1.
Ответникът по касационната жалба К. К. Г., В., не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: преклудират ли се възраженията на ответника по иска ако отговорът на исковата молба е просрочен; длъжен ли е възззивният съд служебно да събира доказателства в определени случаи; може ли със заповедта за уволнение или с изпращане на уведомление по чл.62, ал.3 КТ за регистриране до Н. да се валидира трудовият договор ако не е подписан от работодателя. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани са противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР№1/2013 на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №196 от 28.04.2014 год. по гр. дело № 171/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Първите два въпроса не обуславят обжалваното решение, защото въззивният съд като е приел, че отговорът на исковата молба е просрочен, не е обсъждал направеното с него възражение за давност, а и в случая не е имало необходимост служебно да се събират доказателства във въззивното производство. Последният повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче е решен в съответствие със задължителната съдебна практика – решение №467 от 31.01.2014 г. по гр. дело №2392/2013 г.,на ВКС, IV г.о. Според нея изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма /заповед, акт или с друго название документ за назначение/ достигне у предложителя. Ако трудовият договор не е подписан от работодателя има висяща недействителност, при която договорът се валидира, ако бъде потвърден от лицето, от чието име се договаря.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №196 от 28.04.2014 г. по гр. дело № 171/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.