О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1366
гр.София, 02.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6032/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 211 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 172/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 653/ 2013 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на В. Т. Г. сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД 127/ 2008 г. на Великотърновски районен съд, на основание чл.2 ЗОДОВ и сумата 3 974,48 лв обезщетение за забавено изпълнение, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, като за разликата до пълните предявени размери съответно от 80 000 лв и 15 897,90 исковете са отхвърлени.
Касационна жалба от ищеца В. Г. не е подадена, а П. обжалва решението само в осъдителната по отношение на нея част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.
Като основание за допускане на касационното обжалване П. повдига материалноправните въпроси: 1. Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се отчитат всички обективно съществуващи относими обстоятелства; и 2.Релевантно обстоятелство ли е за определяне на размера на обезщетението поведението на пострадалия, ако то е в причинна връзка с настъпилите вредни последици. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Релевира също процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, за който също счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна В. Г. не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи иска до размер 20 000 лв, въззивният съд е приел за установено, че срещу В. Г. е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.211 НК с постановление от 30.09.2004 г. и срещу него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” до 18.05.2005 г. Забранено му е било да напуска страната. Впоследствие, по внесен от П. в съда обвинителен акт срещу ищеца и други обвиняеми по същото дело, било образувано съдебно производство приключило на първа инстанция с присъда от 02.03.2011 г., с която ищецът бил оправдан. П. протестирала оправдателната присъда, но с решение от 08.06.2011 г. въззивната инстанция я потвърдила и тя влязла в сила. Съдът съобразил тежестта на обвинението, продължителността на задържането на ищеца под стража и на провежданото наказателно производство и установил, че преживеният от ищеца психически тормоз, стрес и други негативни изживявания са в причинна връзка с неоснователното обвинение. Отхвърлил възраженията на прокуратурата, че такава връзка не е налице, като посочил доказателствата за съществуването й. За вредите, за които има съмнение, че са в причинна връзка с обвинението (преживян от ищеца инфаркт и развитие на исхемична болест на сърцето), въззивният съд приел, че не подлежат на обезщетяване от П.. При съвкупното отчитане на продължителността на наказателната репресия спрямо ищеца, времето, през което е бил с най-тежката мярка за процесуална принуда и със забрана да напуска пределите на страната и установените негативни изживявания, съдът счел за справедливо ищецът да бъде възмезден за търпените неимуществени вреди със сумата 20 000 лв. Отхвърлени са доводите на П., че обезщетението следва да бъде намалено поради съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като с незаконните си действия е дал повод за започване на наказателно преследване срещу него. Съдът посочил, че щом ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, действията, за които му е повдигнато обвинение, не са противозаконни и не могат да стоят в причинна връзка с търпените вреди.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, материалноправният въпрос релевантно обстоятелство ли е за определяне на размера на обезщетението поведението на пострадалия, ако то е в причинна връзка с настъпилите вредни последици, не обуславя въззивното решение. Съдът е посочил, че такава причинна връзка няма, а фактическите констатации на инстанцията по същество не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. В това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд при установените от него факти. Щом от фактическа страна не са установени действия на ищеца, които да са противозаконни и да са в причинна връзка с повдигането на обвинение срещу него, то правният въпрос дали при евентуално наличие на такава връзка тя следва да бъде отчетена при определяне на размерът на обезщетението, няма отношение към крайното решение. Той не обуславя обжалвания акт и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите поставени от касатора въпроси обуславят постановеното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Размерът на обезщетението е определен при спазване на указанията, дадени на съдилищата с Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г. Съобразено е и тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. При присъждане на обезщетението въззивният съд е отчел всички установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определянето му в справедлив размер. Той не е посочил, че следва да се присъди обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение, нито фактически е достигнал до такъв резултат. Напротив, в мотивите на обжалваното решение изрично е прието, че за вредите, за които има съмнение, че са причинени от наказателното преследване (заболявания на ищеца, за които не е установено с експертиза дали имат връзка с обвинението срещу него), не следва да бъде присъждано обезщетение. Такова е присъдено само за тези вреди, за които съдът е достигнал до фактически извод, че се явяват пряка последица от повдигнатото и поддържано обвинение за престъплението, за което ищецът е оправдан. Както бе посочено, фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 211 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 172/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: