О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 691
гр. София, 03.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1012/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София е обжалвано решение №2174 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 675/13 на САС, с което е потвърдено решение от 01.08.2012 г. по гр.д. № 3812/07 на СГС, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищцата А. Х. К. 6 431,07 лева- обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията по договор за жилищен кредит № 0010-0206-000000000502/2007 от 06.08.2007 г. ..
Ответната страна по жалбата не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част, съставът на САС е приел, че отношенията между страните се основават на договор за жилищен кредит № 0010-0206-000000000502/2007 от 06.08.2007 г., по силата на който банката касатор се е задължила да отпусне на ищцата сумата от 200 000 евро за придобиването на недвижим имот по договор с продавача, съгласно н.а. № 48, т.3, рег. № 3563 по н.д. №382/2007 г. на Н-са с рег. №425 с район на действие СРС . Присъдената сума представлява сбора на разходите по оценката на имота, с оглед учредяването на ипотека за обезпечаване на договорения жилищен кредит и таксата по самото учредяване на обезпечението върху имота. Не се спори, че в последствие Банката е отказала да отпусне сумата по договорения кредит , тъй като е поискала даването на допълнително обезпечение от страна на кредитополучателката. Поради липсата на осигуряване на сумите по кредита се е стигнало до неплащане от страна ищцата на договорената покупна цена и договорът за продажба е развален по съдебен ред. За да счете отказа на банката да изпълни задължението си за отпускане на договорената сума за виновно неизпълнение, съдът се е позовал на обстоятелството, че учредената върху имота ипотека е обезпечавала напълно отпуснатия кредит, според оценката на пазарната стойност на имота и следователно не са били налице основания кредитодателят да изисква даването на допълнителни гаранции от страна на кредитополучателя, а е следвало да изпълни задължението си по сключения договор за кредит като отпусне сумата по кредита. Липсата на такова изпълнение е довело до развалянето на договора за продажба и ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на разходите по оценката на имота, с оглед учредяването на ипотека за обезпечаване на договорения жилищен кредит и таксата по самото учредяване на обезпечението върху имота по сключването на самия договор за ипотека.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат правни въпроси , групирани от касатора като материалноправни и процесуални такива. В първата група са формирани въпросите за това, след като в самия договор за кредит / ОУ на банката като неразделна част от същия/ е уговорено правото на банката-кредитодател да иска даване на допълнителни обезпечения при отпускане на кредит, следва ли в последствие да отговаря за упражняването на това право, за обема на отговорността й , за това следва ли банката да отговаря за вреди настъпили от неизпълнението на задълженията по договора за покупко-продажба, по която същата не е страна, за значението на отношенията на страните по този договор и за значението на факта, че ищцата е признала основателността на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД срещу нея за разваляне на договора за покупко- продажба.
Всичките тези въпроси касаят обосноваността на изводите на съда въз основа на фактите по конкретното дело, а не са свързани с тълкуването на определени конкретни правни разпоредби и приложението на общозадължителни правни норми, съдържащи се в тях. В този смисъл тези въпроси не са правни, а фактически и следователно не са основание за допускане до касационно обжалване.
Формулираните процесуални въпроси, касаещи действията на съда по обсъждане на доводите във въззивната жалба и обсъждането на всички събрани по делото доказателства и излатане на съображения по тях, нямат характера на правни въпроси, а на оплаквания за евентуално допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което не е основание за допускане до касация, а такова за отмяна на самото решение при втората фаза по разглеждане на касационната жалба по същество.
Подобни оплаквания, обаче са ирелевантни за фазата по допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК само по себе си е основание за отказ от допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2174 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 675/13 на САС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.