О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 03.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1064/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-Г. е обжалвано решение № 370 от 20.12.2013 г. на АС-Варна по в.т.д. № 343 /13 , в частта, с която е отменено решение № 247 от 18.03.2013 г. по т.д. № 1390/12 на ОС-Варна и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] – [населено място] за разликата между 11 750 лева и 31 282,23 лева – претендирана на основание обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползване без правно основание на достъп до енергиен обект-трафопост за периода: 01.08.2008 г. -01.05.2010 г. от страна на ответника.
Ответната страна по жалбата не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част, съставът на ВАС е приел, че са изпълнени предпоставките в разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП и процесният обект-трафопост е преминал в собственост на ищеца по правоприемство от приватизацията на З. К. С. в последствие: ДФ С. – Г., С. Е., С. АД и С. Е. . Установено е и ползването през процесния период: 01.08.2008 г. -01.05.2010 г. от страна на ответника. Според решаващия въззивен състав обезщетението се дължи на основание чл.59 ЗЗД до размера на обогатяването на ответника за сметка обедняването на ищеца, което представлява размера на сумата, която последният би следвало да получи при наличие на договор за предоставяне на достъп от потребители през собствените им уредби или съоръжания на преносното или разпределителни предприятия. При наличието на такъв договор цената на осъществявания достъп би следвало да се определя по Методиката за определяне цените за предоставен достъп на такива предприятия или в конкретния случай –въз основа пазарната стойност на Д.-чл.3.3., доколкото липсва балансова такава. За целта въззивният съд служебно е назначил и изслушал съдебно-оценителска експертиза, въз основа на заключението, на която е определил и конкретния размер на обезщетението, съобразно цитираната методика.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат правните въпроси: следва ли съдът служебно да допуска експертиза за определяне средна пазарна цена на Д. и въз основа на нейното заключение да определя същата, както може ли да се допускат и събират доказателства за факт, установен от инвентарните книги, приети като доказателство по делото, при липса на оспорване на същите от страните.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. По първия въпрос е налице задължителна практика на ВКС- ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и в случая въззивният съд е действал изцяло, съобразно отговора на въпроса в мотивите към т.3 на това ТР, където се приема, че когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда/вкл. експертиза/, то съдът следва служебно да ги допусне и събере. Ето, защо липсва основание за допускане до касация по този въпрос.
Вторият въпрос не е обусляващ изхода на спора, доколкото данните от инвентарната книга за балансовата стойност на Д. са за 2011 г. , т.е. не касаят процесния период, което е наложило служебното събиране на доказателства за пазарната стойност на Д., с оглед определянето на размера на обезщетението именно за спорния период 01.08.2008 г. -01.05.2010 г. и то съгласно чл.3.3 от приложимата Методиката за определяне цените за предоставен достъп на такива предприятия.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370 от 20.12.2013 г. на АС-Варна по в.т.д. № 343 /13 в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.