О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 697
гр. София, 03.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯСЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1111/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София е обжалвано решение №2280 от 09.12.2013 г. по в. гр.д. № 3275 /13 на САС, с което е потвърдено решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 17456/2011 на СГС, в частта, с която е уважен искът на Е. Р. Н. срещу касатора,предявен на основание чл.226 от КЗ за сумата от 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания при ПТП на 25.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
Ответната по жалбата страна Е. Р. Н. изпраща писмен отговор, в която изразява становище, че жалбата е неоснователна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови своето решение по спора в обжалваната част като счете за основателен иска на Е. Р. Н. срещу касатора, предявен на основание чл.226 от КЗ за сумата от 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания при ПТП на 25.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, въззивният съд е приел за доказано, че вследствие на челен удар на автомобила, в който се е возила ищцата, в спряло товарно ремарке без светлини, прикачено към трактор „Б.” ищцата е получила сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, счупване на дясна яблъчна кост и счупена челюст. С влязла в сила присъда виновният деец е признат за виновен за настъпилото ПТП и е ангажирана наказателната му отговорност. По отношение на ремаркето е налице валидна за периода задължителна застраховка ГО на водача. Съдът е счел за недоказано при условията на пълно доказване твърдението на ответника-застраховател на съпричиняване на вредите от самата пострадала, доколкото единствено в заключението на медицинската експертиза се споменава, че може би последната по време на настъпването на ПТП е била без предпазен колан. Относно наличието на предпоставките за ангажиране и отговорността на застрахователя по ГО именно относно ремаркето, а не на влекача, съдът се е позовал на обстоятелството, че се касае за ремарке, което не е било в движение при ПТП, а не за движеща се композиция с влекача/трактора/ и следователно в случая е изпълнена хипотезата на чл.14 ал.2 от приложимата за случая, впоследствие отменена НАРЕДБА № 24 ОТ 8 МАРТ 2006 Г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО З. ПО ЧЛ. 249, Т. 1 И 2 ОТ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО И ЗА МЕТОДИКАТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, според която : вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.
:
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване като единствен правен въпрос се сочи, дали в конкретния случай отговорността за вредите на пострадалата следва да се носи от застрахователя на гражданската отговорност на водача на ремаркето или от този на влекача.
Този въпрос, обаче касае процесния спор по същество и съответно материалната незаконосъобразност на обжалваното решение и в този смисъл се отнася към основанията за касация по чл. 281 т.3 ГПК, но е без значение за фазата по допускане на касационно обжалване, където преценката на съда е стриктно по чл.280 ал.1 ГПК.
Ето защо, липсва обосноваване от страна на подалия касационната жалба на основание за допускане до касация, поради което и такава не следва да бъде допусната по отношение на процесната касационна жалба.
По отношение на искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски на ответната страна в размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, то липсват основания за това: по делото има приложено пълномощно за всички инстанции и договор за правна помощ с договорено възнаграждение, от които е видно, че не става въпрос за хипотезата по чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 ЗАдв и следователно липсва основание за определяне на възнаграждение от съда по наредбата по чл.36 ал.2 от същия закон.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2280 от 09.12.2013 г. по в. гр.д. № 3275 /13 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.