ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1381
София, 04. декември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4456 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 04.09.2013 г. по гр.д. № 2450/2013, с което е потвърдено решение № ІІ-69-58/06.08.2012 на Софийския районен съд по гр.д. № 45312/2011, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Н. Н. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъдат предявени срещу работодателя юридическо лице, а не срещу неговото поделение – работодател по § 1, т. 1 ДР КТ и за задължението на съда да основе фактическите си констатации въз основа на събраните доказателства и правилата на формалната логика, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. И. В., представляван от адв. Л. С. от САК я оспорва, като счита че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото но нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е обсъдил всички доказателства по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е възстановен на работа при ответника като „техник цифрова мрежа”, която е заемал в едно от поделенията „Административен район Изток” преди предходното му уволнение. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 3388/23.08.2011, издадена от БТК, Централно управление поради спиране на работата за времето от 27.07. до 22.08.2011 г. – повече от 15 дни след като работникът се е явил на работа и невъзможността на работодателя да осигури работа за целия посочен период. В хода на производството по делото за преходното уволнение с договор от 12.02.2010 г. работодателят е възложил поддръжката на мрежите на трето лице при условията на чл. 123а КТ, поради което не е налице престой. Дори да се приеме, че работодател по см. на § 1, т. 1 ДР КТ е БТК, Централно управление, работодателят юридическо лице е легитимиран като ответник по делото, тъй като във всеки случай последиците на съдебното решение възникват в неговата правна сфера.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да основе фактическите си констатации въз основа на събраните доказателства по делото, както и че работодателят юридическо лице е легитимиран да отговаря по исковете за незаконност на уволнението, извършено от негово неправосубектно поделение.
Ответникът по жалбата В. И. В. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 04.09.2013 г. по гр.д. № 2450/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.