5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1397
гр. София, 08.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6248 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 314/08.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 314/2014 г. от ІІІ-ти въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни, отменил е решението на районен съд, постановено в противен случай, като е уважил исковете.
Въззивния съд е приел, че по предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 325, т. 9 от КТ в тежест на работодателя-ответник е да докаже наличието на всички предпоставки за законосъобразност на уволнението, извършено на посоченото правно основание, които са следните: невъзможността на работника/служителя да изпълнява възложената му работа поради посочените в чл. 325, т. 9 от КТ причини, както и липсата на друга подходяща за здравословното му състояние работа в предприятието.
Съдът е приел за доказана първата предпоставка – от приетото като доказателство по делото експертно решение на ТЕЛК за очни заболявания № 0150-016/23.01.2013г., съгласно което ищецът не може да работи на заеманата от него длъжност „машинен оператор”, а противопоказните условия на труд са свързани с височини, движещи се предмети и опасност от нараняване. Въззивния съд е приел, че възражението на ответника в насока, че решението било непълно, тъй като не посочвало формата на трудоустрояване и не съдържало трудова препоръка, а работодателят бил длъжен да поиска допълването му, е неоснователно. Съдът е приел, че че тези обстоятелства не са задължителен елемент от решението на ТЕЛК, а и за работодателя не съществува задължение в този смисъл.
По отношение на втората от предпоставките, съдът е приел, че преценката за наличието на друга подходяща за здравословното състояние на работника/служителя работа в предприятието на работодателя е свързана с проверка за наличието на свободна щатна бройка, проверка за съответствие на извършваната работа с промененото здравословно състояние на работника/служителя, и проверка за наличието на обективни предпоставки за заемането й от него. Съответно, липсата на такава подходяща длъжност трябва да бъде доказана от работодателя чрез доказване на поне един от горните компоненти, което означава да се докаже, че въобще не е налице свободна щатна длъжност в предприятието на работодателя към момента на прекратяване на процесното Т., а на следващо място, ако се установи, че съществува поне една такава длъжност, работодателят следва да докаже, че тя не е подходяща за здравословното състояние на работника/служителя, а ако се установи, че е подходяща – да се докаже, че той не отговаря на условията за заемането й (правоспособност, образование, квалификация, трудов стаж, изисквания по длъжностна характеристика и др.). На последно място, при установено наличие на такава подходяща длъжност, работодателят трябва да докаже, че е предложил на работника/служителя да я заеме и че последният е отказал.
По горните съображения, въззивния съд е приел, че не се изисква такава длъжност да е била специално определена за заемане на лица с намалена работоспособност , като целта на разпоредбата на чл. 325, т. 9, изр. второ от КТ е да не се отнема възможността на работника/служителя да полага труд, ако въпреки увреждането му това все още е възможно и поради това задължението за определяне на специални подходящи за трудоустрояване работни места по реда на чл. 315 от КТ само гарантира наличието на такива работни места в предприятията с повече от 50 работници/служители и така улеснява постигането на тази цел, но не ограничава работодателите в предлагане на всякакви други свободни работни места на увредени и/или трудоустроени работници и служители. Въззивния съд е приел, че действително работодателят няма задължение да приспособява длъжности, включително като променя трудовите им функции, за лица с намалена работоспособност, когато същите са извън определените работни места за трудоустрояване или да разкрие нова подходяща длъжност, но следва да се преценява възможността, наличните свободни длъжности да са подходящи за заемане от трудоустроения работник/служител и без да е необходимо тяхното приспособяване.
Въззивния съд е приел, че представените по делото доказателства не доказват твърдяните от работодателя обстоятелства, тъй като издалите ги органи не са компетентни да преценяват и удостоверяват съответните обстоятелства, тъй като преценката за съответствие на свободната длъжност със здравословното състояние на ищеца следва да се извърши от органа, издал предписанието за трудоустрояване, а не от орган на работодателя или от службата по трудова медицина. Поради това, въззивния съд е приел, че липсата на друга подходяща работа по смисъла на чл. 325, т. 9 от КТ е останала недоказана от страната, в чиято тежест е било доказването на това обстоятелство. Съдът е приел и за недоказано, че работодателят е извършил проверка, дали ищецът отговаря на изискванията за заемане на съществуващата в предприятието свободна длъжност съобразно съответстващата й длъжностна характеристика, тъй като твърдения в тази насока са изложени едва в отговора на въззивната жалба, но те се основават на длъжностна характеристика и диплома за завършено образование, каквито не са представени по делото, като на следващо място, въззивния съд е приел и, че, по делото не се е установило, ответникът да е предложил на ищеца заемането на тази длъжност и ищецът да е отказал.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 относно допустимостта на обжалването.
Първия правен въпрос е относно задължението на работодателя да приспособява длъжности, включително като променя трудови функции, с цел трудоустрояване на работници с намалена работоспособност. Въззивния съд не е дал положителен отговор на така поставения правен въпрос, поради което липсва и соченото противоречие с практиката на ВКС, предвид представеното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Напротив, в правните си изводи /стр.3, първи абзац/, въззивния съд е приел, че за работодателя на съществува подобно задължение, поради което липсва соченото противоречие, както и произнасяне в смисъла, в който е поставен правния въпрос.
Втория правен въпрос е свързан със задължението на работодателя да провежда процедура по трудоустрояване на работник, за който е предписано трудоустрояване, за да докаже законност на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ. По този правен въпрос произнасянето на въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика, в т.ч. и цитираната от касатора, доколкото трайна е практиката на ВКС, че на работник, комуто е предписано трудоустрояване следва да се предложат за заемане не само длъжностите, отредени за трудоустроени работници, но и свободните длъжности, които не са противопоказни за полагания труд, предвид заболяването на работника. В тази насока е и произнасянето на съда, като неговия извод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение е основан изцяло на липсата на доказателства от страна на работодателя, че е предложил на трудоустроения работник свободната длъжност, както и че тя не съответства в своите трудови функции на условия за труд, предвид заболяването на ищеца.
По останалите поставени правни въпроси, касаещи обективната невъзможност на работодателя на преназначи на длъжност за трудоустроен работник, както и какво се включва в понятието обективна невъзможност в този смисъл, както и процедурата по становище на ТЕЛК относно годността на работника за изпълнява определена длъжност, съдът не се е произнесъл, т.е. липсва формиране на правни изводи в тази насока, поради което така поставените правни въпроси са неотносими към спора, доколкото разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК визира правни въпроси, по които по които въззивният съд се е произнесъл. Липсата на произнасяне по тези въпроси, води до тяхната неотносимост към производството по чл.288 ГПК, като в тази насока са указанията, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314/08.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 314/2014 г. от ІІІ-ти въззивен състав на Окръжен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.