О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.710
София, 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1066/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 295 от 13.11.2013 г. по в.т.д.№ 227/2013 г. на Апелативен съд-В. Т., с което е потвърдено решение № 167 от 17.05.2013 г. по т.д.№ 99/2012 г. на Окръжен съд-Севлиево, с което е уважен предявеният от Х. Л. П. и Д. И. К., и двамата от [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД за сумата 37 700 лв., представляваща платени вноски цена по развален предварителен договор от 15.09.2011 г. за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място].
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 55, ал. 1,предл. трето във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като счита, че защото счита, че ищците са неизправна страна и не разполагат с правото да разваля сключения между тях предварителен договор. Навежда и доводи, че не са обсъдени възраженията му за неизправност на ищците като страна по предварителния договор. Подържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Ответниците по касация Х. П. и Д. К. оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, идентифициращ се съгласно документи за собственост като складова база [населено място], от 120 кв.м., съгласно скица. Страните се договорили за цената и начина на плащането й, но досежно самият недвижим имот липсвало подробно и пълно описание съобразно изискванията на чл. 19, ал.2 ЗЗД. В предварителния договор е записано, “имот/а/”, идентифициращ се съгласно документи за собственост като Складова база в [населено място] от 120/сто и двадесет/ кв.м./ съгласно скица/”, каквато не била приложена към него.
Прието е за установено, че ищците са изпълнили задълженията си по предварителния договор – заплатили са сумата от 10 000 лв. на 15.09.2011г. и със закъснение от 20 дни /съобразно визираните в чл. 2 от договора дати/ са заплатили втората вноска от договорената цена, а именно 25 000 лв. и са продължили да изплащат цената, съобразно уговореното – по 1000 лв. месечно. Не било спорно освен това, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 2 от предварителния договор, с който се задължил при плащане на сумата от 25 000 лв. да представи на купувачите скица за имота. От представения констативен протокол от 26.10.2012г. на нотариус било видно, че на тяхна покана да се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор, отправена значително по-късно след уговорената дата, ответникът не представил необходимите документи за финализиране на сделката, в това число и дължимата от него скица.
Въз основа на така установените факти съдът възприел направените от първоинстанционния съд изводи, че договорът е развален от изправната страна, каквито са купувачите по предварителния договор, след като на 26.10.2012 г. не е сключен окончателен договор за продажба на обещания недвижим имот поради непредставяне от ответника на документи за финализиране на сделката, а именно скица, данъчна оценка и нотариален акт за собственост, а след като предварителният договор е развален от изправната страна, то продавачът дължи връщане на получената от купувачите сума в размер на 37 700 лв. на отпаднало основание съгласно чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, като поддържа, че въззивният съд е направил в противоречие с материалния закон изводи за страната, която може да иска разваляне на един двустранен договор по реда на чл. 87 ЗЗД. Поддържа се, че ищците по делото са неизправна страна по предварителния договор, след като не изплатили пълния размер на цената по него. Излага съображения, че доколкото не е поемал задължение за обособяване на самостоятелен УПИ със сградата и за изменение на кадастъра, каквито клаузи в договора няма, причината да не се сключи окончателния договор не се дължи на негово виновно поведение.
Изложеното налага да се приеме, че твърдяната неправилност на въззивното решение за основателност на предявените от ищците искове не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон /чл. 281, т. 3 пр. първо и трето ГПК/. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор.
Не са налице и специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, доколкото касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика, а за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
При този резултат по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на по 100 лв. – платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 07.01.2014 /погрешно посочена 2013 г./ г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 295 от 13.11.2013 г. по в.т.д.№ 227/2013 г. на Апелативен съд-В. Т..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Х. Л. П. и на Д. И. К., и двамата от [населено място], по 100 /сто/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: