О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр. София, 10.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3398 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма]-гр. Т. срещу определение № 619/19.09. 2014 по в.ч.т.д. № 526/2014 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №7369/14.07.2014 на ОС-Варна по т.д. № 490/13 за връщане на въззивната жалба подадена от същия жалбоподател срещу Решение №1224/30.12.2014 г., поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса по върнатата въззивна жалба.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
От страна на Първа инвестиционна банка АД в писмен отговор се изразява становище за неоснователност. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред ВКС в размер на 350 лева-възнаграждение за адвокат .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че по направеното искане на жалбоподателя за освобождаване от задължението за внасяне държавна такса, дължима от [фирма]-гр. Т. по подадената въззивна жалба от страна на същия жалбоподател срещу Решение №1224/30.12.2014, постановено т.д. № 490/13 на ОС-Варна е налице влязло в сила определение на ОС-Варна от 04.02.2014 г. по същото дело, с което искането е оставено без уважение/ определението на ОС е потвърдено от въззивния съд, а определението на последния за това не е допуснато до касация по реда на чл.288 ГПК с определение на ВКС Второ т.о. по ч.т.д. №1245/14/. В последствие първоинстанционният съд, като администриращ въззивната жалба срещу постановеното от него съдебно решение е постановил разпореждане , с което е дал указание на жалбоподателя-въззивник [фирма] за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 493 499, 03 лева в едноседмичен срок от съобщаването на страната. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя на 03.07.2014 г.. С молба от 04.07.2014 г. въззивникът е поискал администриращият въззивната жалба съд да се произнесе по освобождаване от д.т. по чл.5 б. „с” ЗДТ във връзка с Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията и чл.34 от Конвенция на О. за корупцията и е поискал процедиране по реда на чл.628 ГПК , което му е било отказано. Впоследствие след изтичането на срока за внасяне на дължимата по въззивната жалба държавна такса първоинстанционният съд правилно е върнал същата, съгласно чл.262 ал.2, т.2 ГПК. При постановяване на обжалваното пред ВКС с настоящата частна касационна жалба определение, въззивният състав е посочил изрично в мотивите, че въпросите за приложението на цитираните конвенции са били предмет на разглеждане в производството по касационното обжалване на съдебното определение, постановено по молбата за освобождаване от държавна такса и ВКС изрично се е произнесъл по този въпрос с определение на ВКС Второ т.о. по ч.т.д. №1245/14, с което не е допуснал до касация въззивното определение за потвърждаване на разпореждането за отказ от освобождаване на въззивника от внасянето на държавна такса .
Като обуславящ изхода на спора, с оглед преценка по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до касация се сочат комплекс от въпроси, които обобщено се свеждат до приложението на чл.5 б „с” ЗДТ и по точно за освобождаването от държавна такса в случаите, когато страната търси защита по чл.34 от Конвенцията на О. срещу корупцията и чл.1 и следващите от Гражданска конвенция на СЕ за корупцията.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда.
В случая, така формулираният въпрос е свързан с произнасянето на съда с обжалваното определение, но отговорът му не би обусловил изход по спора различен от този , приет от същия съд и в този смисъл не е обуславящ . Това е така, тъй като по този преюдициален въпрос има постановено влязло в сила определение на ОС-Варна от 04.02.2014 г. по същото дело, с което искането е оставено без уважение, което от своя страна е потвърдено от въззивния съд, а актът за това не е допуснат до касация с определение на ВКС Второ т.о. по ч.т.д. №1245/14, в което изрично е обсъден и така формулираният въпрос и му е даден отговор, с който обжалваното определение е напълно съобразено. Съгласно чл. 278 ал.3 ГПК при връщане на въззивната жалба администриращият жалбата ОС-В. е бил обвързан от определенията на по-горестоящите съдилища относно дължимостта от страна на въззивника [фирма]-гр. Т. на държавна такса по подадената от него въззивна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о..
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 619/19.09. 2014 по в.ч.т.д. № 526/2014 на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.