О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
гр. София, 10.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 декември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело № 3230 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.3 ГПК
Образувано е по ЧЖ на ДП „Т. С. И В.” срещу определение №476 от 30.07.2014 г. по ч.гр.д. №353/2014 г. на АС-Варна, с което е потвърдено определение № 2207/05.06.2014 по т.д. № 996/2014 на ОС-Варна, с което е спряно производството по искове на ищеца срещу ЗАД В. АД-гр. София и ЗАД Б. В. И. груп АД , предявени като обратни, т.е. евентуални спрямо исковете с правно основание чл.200 КТ на Д. , Н., Я. и Ж. Ш. срещу ДП „Т. С. И В.” и в последствие отделени за разглеждане в самостоятелно производство до приключване на спора по предявените като главни искове по чл.200 КТ .
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно.
Ответниците не изпращат отговор на ЧЖ.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение №476 от 30.07.2014 г. по ч.гр.д. №353/2014 г. на АС-Варна, с което е потвърдено определение № 2207/05.06.2014 по т.д. № 996/2014 на ОС-Варна, с което на основание чл. 229 т.4 ГПК е спряно производството по искове на ищеца срещу ЗАД В. АД-гр. София и ЗАД Б. В. И. груп АД, въззивният съд приема, че доколкото производството по първоначално предявените като обратни искове е обусловено от изхода по спора по исковете по чл.200 КТ и производствата по тях за разделени в отделни дела, поради различната родова подсъдност, то е налице основание за спиране на производството по обусловените спороме, съгласно изричната правна норма в чл.229 т.4 ГПК.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат преграждащите хода на производството определения, при положение, че за тях са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК: т.е. посочване на правен въпрос, за който е налице поне едно от допълнителните основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК..
В случая не е посочен , нито конкретен правен въпрос, нито някое от допълнителните основания за дискреция по чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК.
От изложеното следва, че частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което ВКС, състав на Второт.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №476 от 30.07.2014 г. по ч.гр.д. №353/2014 г. на АС-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.