2
определение по гр.д.№ 5996 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 15.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5996 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Д.-Зарева и С. Б. З. срещу решение № 3733 от 27.05.2014 г. по в.гр.д.№ 2337 от 2008 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 15.07.2003 г. по гр.д.№ 4488 от 2002 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявените от И. М. Д.-Зарева и С. Б. З. срещу А. П. К., упражняващ търговска дейност като [фирма] искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови извършването на автотенекеджийска и автобояджийска дейности в следните имоти: УПИ V-616, УПИ II-616 и УПИ III-616, находящи се в [населено място], в.з.”Киноцентъра- II”, кв.8.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочена задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК, решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д.№ 323 от 2008 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 946 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 164 от 28.05.2012 г. по гр.д.№ 66 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 159 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 1654 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1713 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 346 от 30.12.2011 г. по гр.д.№ 810 ОТ 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 578 от 08.09.2010 г. по гр.д.№ 1188 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Относими ли са към предмета на делото възражението за нищожност на разрешение за строеж и възражението за нищожност на квартално-застроителна разработка за имота на ответника, предявени във въззивното производство от ищците, като се има предвид, че това производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС и конституиране на необходим другар по делото и следва ли съдът да се произнесе по тези възражения, 2. Допустимо ли е въвеждането на допълнителна пречка /допълнително неоснователно действие/ като основание на иска по чл.109 ЗС във въззивното производство по реда на ГПК /отм./, образувано след отмяна на решение по чл.231 ГПК /отм./ и следва ли съдът да се произнесе по това действие, 3. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила непълното обсъждане на всички събрани и относими по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 4. Съставлява ли процесуално нарушение непроизнасянето на съда по наведени от ищеца възражение за нищожност на разрешение за строеж и възражение за нищожност на квартално-застроителна разработка и 5. Представлява ли процесуално нарушение на съда неиздирването на приложимия материален закон.
Освен това, според касаторите от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Има ли неоснователно действие, препятстващо ищеца да упражнява правото си на собственост, ако оспорената дейност се извършва в противоречие с хигиенните норми и в постройка, изградена в отклонение от хигиенните норми, действали към момента на изграждането- в нарушение на хигиенно-защитната зона от 50 м. по Наредба № 7 от 1992 г. /отм./ за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда, 2. Допустимо ли е изграждането и функционирането на автобояджийска и тенекеджийска работилница във вилна зона, предвид действалите към момента на изграждането й нормативни актове- чл.33, ал.5 от Наредба № 5 от 2001 г. за ПНУТ /отм./ и чл.29 от Наредба № 7 от 2003 г. за ПНУОВТ и представлява ли същата обществено-обслужващ обект по смисъла на цитираните нормативни актове по устройство на територията /ЗУТ, Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, ЗУЗСО/, 3. Достоверни ли са резултатите от еднократни измервания на шум и други замърсявания, отразени в експертни заключения и може ли само въз основа на такива съдът да постанови отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС, 4. Представлява ли процесуално нарушение незачитането на доказателствената сила на всички свидетелски показания, поради факта, че същите са субективни и противоречиви, без да ги обсъди поотделно и с оглед обстоятелствата, при които са дадени и без да ги съпостави с другите доказателства по делото, 5. Представлява ли процесуално нарушение незачитането на доказателствената сила на всички експертизи, без да ги обсъди поотделно и с оглед обстоятелствата, при които са дадени и без да ги съпостави с другите доказателства по делото.
В писмен отговор от 03.10.2014 г. ответникът А. П. К., упражняващ търговска дейност като [фирма] оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното:
1. Първият поставен от касаторите въпроси /относими ли са към предмета на делото възражението за нищожност на разрешение за строеж и възражението за нищожност на квартално-застроителна разработка за имота на ответника, предявени във въззивното производство от ищците, като се има предвид, че това производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС и конституиране на необходим другар по делото и следва ли съдът да се произнесе по тези възражения/ се свързва от тях с произнасянето на въззивния съд в определение от 11.01.2010 г. С това определение съдът се е произнесъл по искането на ищците за допускане на изменение на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС чрез добавяне на нов петитум /да бъде осъден ответникът да премахне незаконното преустройство на гараж с площ от 110 кв.м. в автобояджийска работилница/. Съдът е приел това искане за неоснователно, тъй като то представлявало предявяване на нов иск /на ново основание и с нов петитум/, което е недопустимо във въззивното производство. Произнасянето на съда по този въпрос не противоречи на приетото в т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, че пред въззивната инстанция не може да се предявява нов иск, тъй като това ще доведе до нарушаване на реда за разглеждане на спора по този нов иск в две инстанции по същество.
2. По втория поставен въпрос /допустимо ли е въвеждането на допълнителна пречка /допълнително неоснователно действие- в случая нарушение на нормите за плътност на застрояването/ като основание на иска по чл.109 ЗС във въззивното производство по реда на ГПК /отм./, образувано след отмяна на решение по чл.231 ГПК /отм./ и следва ли съдът да се произнесе по това действие/ обжалваното решение не противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС: Въззивнният съд не е приел, че е недопустимо ищците по иск с правно основание чл.109 ЗС да уточняват иска си във въззивната инстанция относно това кое нарушение на ответника представлява пречка за безпрепятственото ползване на собствения им имот. Напротив, приел е, че това е допустимо, но не се е произнесъл по това дали е налице нарушение на нормите за плътност на застрояването в имота на ответника, тъй като ищците нито в исковата молба, нито в последващите молби–уточнение на иска са се позовали на нарушаването на нормите за плътност за застрояването в имота на ответника като пречка за ползването на имота им.
3. По третия поставен правен въпрос /представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила непълното обсъждане на всички събрани и относими по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност/ няма противоречие между посочената практика на ВКС и обжалваното решение, в което съдът е разгледал и обсъдил всички относими към спора доказателства и изрично се е обосновал защо не кредитира част от заключенията на експертизите и част от свидетелските показания.
4. Четвъртият поставен въпрос /съставлява ли процесуално нарушение непроизнасянето на съда по наведени от ищеца възражение за нищожност на разрешение за строеж и възражение за нищожност на квартално-застроителна разработка/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като засяга въпроси извън предмета на делото. Действително, въззивният съд не се е произнесъл по горепосочените възражения, но не е и бил длъжен да се произнася по тях доколкото те са неотносими към конкретния спор. Непроизнасянето по възражение за нищожност на разрешение за строеж и възражение за нищожност на квартално-застроителна разработка би било процесуално нарушение, ако обстоятелството дали строежът е разрешен е от значение за основателността на предявения иск по конкретното дело. А в настоящия случай от значение за основателността на предявения иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови извършваните от него автотенекеджийска и автобояджийска дейности е дали тези дейности се извършват в съответствие с техническите, санитарно-хигиенни, противопожарни и други норми и дали представляват пречка за безпрепятственото упражняване на правото на собственост на ищеца, но не и дали е налице разрешение за строеж или преустройство на постройката, в която се извършват тези дейности. Тоест, тези възражения са неотносими към предмета на конкретното дело и поради това съдът не е бил длъжен да се произнася по тях.
5. Петият въпрос /представлява ли процесуално нарушение на съда неиздирването на приложимия материален закон/ също е решен в съответствие с представената съдебна практика. Както в посоченото решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., така и в обжалваното решение /макар и не изрично/ е прието, че съдът следва да реши спора като преди това определи приложимия към него материален закон. В обжалваното решение въззивният съд е определил приложимия материален закон и съобразно него е разрешил спора.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по останалите посочени от касаторите правни въпроси:
1. Въпросът /има ли неоснователно действие, препятстващо ищеца да упражнява правото си на собственост, ако оспорената дейност се извършва в противоречие с хигиенните норми и в постройка, изградена в отклонение от хигиенните норми, действали към момента на изграждането- в нарушение на хигиенно-защитната зона от 50 м. по Наредба № 7 от 1992 г. /отм./ за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд не е приел, че въпреки нарушението на хигиенните норми осъществяваната от ответника дейност не представлява пречка за безпрепятственото упражняване на правото на собственост на ищците, а е приел, че тъй като автотенекеджийската и автобояджийската дейности се осъществяват при спазване на всички хигиенни норми, те не представляват пречка за упражняването на правото на собственост на ищците.
2. Въпросът /допустимо ли е изграждането и функционирането на автобояджийска и тенекеджийска работилница във вилна зона, предвид действалите към момента на изграждането й нормативни актове- чл.33, ал.5 от Наредба № 5 от 2001 г. за ПНУТ /отм./ и чл.29 от Наредба № 7 от 2003 г. за ПНУОВТ и представлява ли същата обществено-обслужващ обект по смисъла на цитираните нормативни актове по устройство на територията /ЗУТ, Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, ЗУЗСО/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд е приел, че изграждането и функционирането на работилницата в собствените на ответника имоти е допустимо, не защото работилницата представлява обществено-обслужващ обект по смисъла на чл.33, ал.5, т.2 от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията от 2001 г. /отм. през 2004 г./ и чл.29, ал.2, т.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а защото съгласно чл.17, ал.2, т.3-5 от тази наредба е позволено в жилищни територии да се изграждат занаятчийски работилници, сгради за безвредни производствени дейности, бензиностанции, газостанции и автосервизи. Касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска и тъй като приложимите към него правни норми /чл.17, ал.2, т.3, 4 и 5 и чл.28, ал.1, т.7 от горепосочената Наредба № 7 от 2003 г., касаеща курортните територии в населените места, каквато съгласно чл.2, ал.2 от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на С. от 1961 г. /отменен през 2007 г./ и Закона за устройството и застрояването на Столичната община, в сила от 28.01.2007 г. е била територията, в която се намират имотите на ищците и на ответника към момента на изграждане на процесната работилница/ са ясни и ненуждаещи се от тълкуване.
3. Третият въпрос /достоверни ли са резултатите от еднократни измервания на шум и други замърсявания, отразени в експертни заключения и може ли само въз основа на такива съдът да постанови отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС/ касае приложението на нормите на чл.157-161 от ГПК /отм./ относно назначаването и приемането на експертизи, служебното поставяне от съда на допълнителни задачи на вече допусната експертиза и възможността съдът да не възприема заключение на вещо лице. Тези процесуални норми обаче не са неясни, нито непълни, поради което не налагат тълкуването на закона или прилагането му по аналогия. Освен това, по тяхното приложение има многобройна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.
4. Четвъртият въпрос /представлява ли процесуално нарушение незачитането на доказателствената сила на всички свидетелски показания, поради факта, че същите са субективни и противоречиви, без да ги обсъди поотделно и с оглед обстоятелствата, при които са дадени и без да ги съпостави с другите доказателства по делото/ също не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване поради следното: Въпросът касае приложението на нормите на ГПК /отм./ за преценка на свидетелските показания. По приложението на тези норми има задължителна съдебна практика /например решение № 533 от 19.06.2009 г. по гр.д.№ 1876 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 92 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ в смисъл, че съдът преценява свидетелските показания съобразно с всички представени по делото доказателства, като може по своя преценка да не кредитира някои от тях, но в такъв случай е длъжен в решението си за изложи мотиви защо приема тези свидетелски показания за недостоверни. Обжалваното решение е постановено в съответствие със съдебната практика- в него съдът е обсъдил относимите към спора свидетелски показания и изрично е изложил мотиви защо счита някои от тях за недостоверни.
5. Петият въпрос /представлява ли процесуално нарушение незачитането на доказателствената сила на всички експертизи, без да ги обсъди поотделно и с оглед обстоятелствата, при които са дадени и без да ги съпостави с другите доказателства по делото/ също е свързан с приложението на норма в ГПК /чл.157, ал.3 ГПК отм./., по която има задължителна съдебна практика /например решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 393 от 01.10.2010 г. по гр.д.№ 4703 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ в смисъл, че с оглед останалите събрани по делото доказателства съдът може да не възприеме заключението на вещо лице, но в този случай следва изрично да се мотивира защо не възприема заключението. Обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и със съдебната практика- в него въззивният съд е обсъдил всички приети по делото заключения на вещи лица и се е мотивирал защо възприема по-голямата част от тези заключения и защо не възприема друга част от заключенията.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на СГС не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3733 от 27.05.2014 г. по в.гр.д.№ 2337 от 2008 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.