4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1437
София, 15.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3095 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Д. Й. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Г., против въззивното решение № 25 от 3 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 2391 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1495 от 11 април 2013 г., постановено по гр.д. № 13744 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2012 г. в частта му за осъждането на Й. да заплати на П. С. К. от [населено място] сумата от 14773 лева, с която Й. се е обогатила без основание за негова сметка, като е ползвала за периода 27 юни 2009 г. – 11 май 2012 г. недвижим имот в [населено място], без да заплаща наем на К., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на съда за доказаност на твърденията на ищеца за ползването на имота в процесния период от касаторката, като се поддържа, че въззивният съд няма мотиви и не може да се прецени на каква основа е възприетото му заключение, още повече, че по делото са събрани противоречиви доказателства. Съдът не е обсъдил правилно събраните пред първата инстанция доказателства, както и довода на ищцата, че през процесния период нейното местоживеене е било на друго място, в което касаторката се е прибирала всяка вечер и сутрин оттам е тръгвала за работа. Заявено е, че елементарната житейска логика сочи невъзможност за касаторката да живее едновременно на две места. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът П. С. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. С., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК и поддържа доводи за правилността на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за основателност на предявения иск след преценка на събраните гласни доказателства и кредитирането на една част от тях предвид непосредствените впечатления на свидетел за ползването на жилището от касаторката за процесния период, през който ищецът е бил собственик, а след това титуляр на правото на ползване на имота. Искът е уважен в размера на средния пазарен наем.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторката не е посочила общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
В изложението на основанията на за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторката заявява, че въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изследва събраните доказателства в съвкупност с други такива и с направените възражения, и се е мотивирал бланкетно. Твърди се, че съдът се е отклонил от задължението си по чл. 12 ГПК и в тази насока се сочи решение № 554 по гр.д. № 1163/2010 г., ІV г.о. Сочи се още, че въззивният съд в нарушение на принципната практика, изразена в решение № 87 по гр.д. № 55/58 г., ОСГК, ВС, дори не е преразказал показанията на разпитаните свидетели, нито е констатирал съществените противоречия между тях и не е формирал доводи защо приема като обективни и достоверни показанията на част от свидетелите, и се сочи решение № 381 по гр.д. № 756/2010 г., І г.о. Накрая е заявено, че посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд и обуславя съдържанието на обжалваното решение, попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от посочените съображения, не е ясно кой е посоченият въпрос, който да бъде подложен на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009г., ОСГТК, т. 1, при действието на ГПК от 2007 г. допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. ВКС постановява, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В случая от страна на касаторката са изложени съображения по правилността на обжалваното решение и са заявени допуснатите според нея съществени процесуални нарушения. Тези оплаквания по съществото си представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче могат да са предмет на разглеждане едва след допускане на касационното обжалване. Посочената липса не може да се компенсира от представянето на обвързваща съдебна практика на ВКС, тъй като не е ясно по кой правен въпрос следва да се извърши преценката за нарушаването на практиката на ВКС. Например в решение № 554 по гр.д. № 1163/2010 г., ІV г.о., ВКС е дал тълкуване на въпроса за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила. Дали касаторката поддържа осъществено от въззивния съд нарушение на научните, логическите и опитните правила от изложението и от самата касационна жалба не може да се прецени. Съображенията на касаторката по заявената липса на преценка на свидетелските показания преповтаря мотивите на ВКС в решение № 381 по гр.д. № 756/2010 г. при отговора на въпроса за задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други, както и мотивите в същото решение по съществото на спора. Отново правен въпрос по критериите на посоченото ТР не се поставя. Дори обаче да се приеме (в нарушение на посоченото задължително тълкуване по тълк.д. № 1/2009 г.), че може да се извлече правният въпрос следва ли съдът да обоснове в мотивите си защо дава вяра на едни от свидетелите, а не кредитира други при противоречие в показанията им, даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на посочената обвързваща съдебна практика. И това е така, защото съдът лаконично, но ясно е посочил защо кредитира показанията на свидетелката К., а не кредитира показанията на останалите свидетели като заинтересовани или заявяващи опосредени знания за релевантните факти. При тези обстоятелства следва да се приеме, че касаторката не е обосновала допускането на касационното обжалване на въззивното решение.
На ответника следва да се присъдят претендираните от него разноски, които са в размер на 1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор и защита пред ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 25 от 3 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 2391 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г.
ОСЪЖДА К. Й. Д., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], ул. „” № , адв. В. Г., да заплати на П. С. К., с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: