4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1436
София, 15.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3722 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Х. Д., против въззивното решение № 92 от 28 февруари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 86 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г., с което е потвърдено решение № 694 от 20 септември 2013 г., постановено по гр.д. № 2359 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. за отхвърляне исковете на З. против „П. г. по м.” [населено място] за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на З. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по информатика и информационни технологии” и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че поради противоречие между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение и мотивите на заповедта, защитата на касатора е била затруднена, а самата заповед е незаконосъобразна, и се оспорват изводите на съда за липса на подобно разминаване. Поддържа се, че според Инструкция № 2 от 20 юли 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител или възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, издадена от министъра на науката и образованието, заварените на съответните длъжности лица, които не отговарят на изискванията на тази инструкция, запазват правата си, ако са отговаряли на действащите по време на възникване на трудовите им правоотношения изисквания. Като неправилно е посочено становището на съда, че ищецът е отговарял на съответните изисквания, но работодателят в хода на трудовото правоотношение е въвел промени в изискванията, тъй като през времето на трудовоправната връзка помежду им, работодателят е знаел за притежаваните от ищеца образование и квалификация и че ако при сключване на трудов договор се знае, че работникът не отговаря на образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, работодателят не може да го уволни поради липсата им. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът „П. г. по м.” [населено място], представлявана от директора М. К., чрез процесуалния й представител адв. С. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК и поддържа становище за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение съдът приема въззивната жалба на ищеца за неоснователна, тъй като с утвърдена през времето на трудовото правоотношение между ищеца и гимназията длъжностна характеристика за заеманата длъжност е въведено изискване за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „информатика”, и това е сторено законосъобразно, като волята на работодателя за това е суверенна при ненарушени императивни правни норми. Подчертава се, че с разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР на Инструкция № 2 от 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, издадена от министъра на науката и образованието на основание чл. 39 от Закона за народната просвета, заварените на съответните длъжности лица, които не отговарят на изискванията на тази инструкция, запазват правата си докато заемат длъжността, ако са отговаряли на действащите по време на възникване на трудовото правоотношение изисквания, но предвидените изисквания са минимални и няма пречка работодателят да определя различни, дори по-високи изисквания, ако прецени това за необходимо, и така с въведените нови изисквания работодателят не е влязъл в противоречие с нормативно установените изисквания. Като неоснователно е оценено твърдението за разминаване между фактическите и правни основания за уволнението, тъй като от заповедта ставало ясно, че е налице липса на необходимото образование.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът заявява, че на първо място съдът се е произнесъл в противоречие с константата практика, като е заявил, че е налице разминаване на фактически и правни основания в уволнителната заповед. Подробно касаторът заявява, че в мотивната част на заповедта е записано, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, а след като в конкретния случай ищецът притежава както необходимото образование, така и отговаря на изискванията за притежавана професионална квалификация, ставало ясно от мотивите на заповедта, че прекратяването е заради липса на квалификация. Конкретното му изявление е, че е налице разминаване на фактически и правни основания в уволнителната заповед.
Независимо от посочените съображения (и дори без да се взема предвид неяснотата на съображенията му относно противоречието в мотивната част на оспорената заповед), не е ясно кой е посоченият въпрос, който да бъде подложен на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009г., ОСГТК, т. 1, при действието на ГПК от 2007 г. допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. ВКС постановява, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. В случая не е ясно дали касаторът пита законосъобразна ли е заповед за уволнение, в която е налице противоречие между фактически и правни основания за издаването й, или пита изискването за притежавана образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „информатика” сочи ли на непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа, или на непритежаване на необходимата професионална квалификация.
На второ място се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Приложение към чл. 2 на Инструкция № 2 от 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, издадена от министъра на науката и образованието, тъй като според нея заварените на съответните длъжности лица, които не отговарят на изискванията на тази инструкция, запазват правата си, ако са отговаряли на действащите по времето на възникване на трудовите им правоотношения изисквания, а ищецът несъмнено е отговарял на тези изисквания. Извън обстоятелството, че и тук правен въпрос по критериите на посоченото ТР не е поставен, съображенията на касатора изобщо не вземат предвид изводите на съда за възможността пред работодателя да въведе нови, по-високи изисквания за заемане на съответната длъжност при спазване на императивните правила за това. Правен въпрос по тези обусловили изхода на спора заключения не е посочен, което препятства допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 92 от 28 февруари 2014 г., постановено по в.гр.д. № 86 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: