4
определение по гр.д.№ 6146 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София,16.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6146 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Г. срещу решение № 5359 от 16.07.2014 г. по в.гр.д.№ 11081 от 2013 г. на С. градския съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 29654 от 2012 г. на Софийския районен съд, 71 състав за допускане на делба на апартамент № 181, находящ се в [населено място],[жк],[жк], [жилищен адрес]0 при равни дялове между Л. С. Г. и Т. В. К..
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката е посочила чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената от нея задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 334 от 01.10.2012 г. по гр.д.№ 1011 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 137 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 421 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр.д.№ 628 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1311 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1263 от 18.12.2008 г. по гр.д.№ 4353 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Дали с предявяването на иска за делба ищецът, който твърди обикновена съсобственост, възникнала от покупко-продажба по време на брака със собственика, предявява и възражение за трансформация на лично имущество, 2 Възниква ли СИО при продажба от единия на другия съпруг по време на брака на недвижим имот- индивидуална собственост на продавача, 3. Опровергана ли е презумпцията на чл.19 СК /отм./ сега чл.21 СК за съвместен принос при закупуване на недвижим имот по време на брака чрез извънсъдебно признание за извънсемейния характер на средствата за закупуването.
Освен това, според касаторката, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: допустим ли е иск за делба на имот от ищец, чиято собственост е възникнала от покупко-продажба по време на брака със собственика на имота, без да е предявен иск по чл.23, ал.1 СК.
В писмен отговор от 08.10.2014 г. ответникът Т. В. К. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата на процесния апартамент при равни квоти между бившите съпрузи, въззивният съд е приел, че апартаментът е бил лична собственост на Л. Г., а бившият й съпруг Т. К. е придобил 1/2 ид.ч. от него по време на брака им по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 146 от 28.09.2009 г. Приел е, че макар тази продажба да е извършена по време на брака на страните, прехвърлената 1/2 ид.ч. от апартамента е станала лична собственост на Т. К., а не СИО между него и съпругата му Л. Г., тъй като установената в разпоредбата на чл.21, ал.3 СК от 2009 г. презумпция за съвместен принос е опровергана от съдържащото се в самия нотариален акт признание на Л. Г., че уговорената пазарна цена на прехвърлената 1/2 ид.ч. от апартамента й е била заплатена с лични средства на Т. К., получени от неговия брат.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката съдебна практика по поставените от нея въпроси:
1. По първия въпрос /дали с предявяването на иска за делба ищецът, който твърди обикновена съсобственост, възникнала от покупко-продажба по време на брака със собственика, предявява и възражение за трансформация на лично имущество/ касаторката е посочила като практика, на която обжалваното решение противоречи, решение № 334 от 01.10.2012 г. по гр.д.№ 1011 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о. В първото от тези решения на ВКС е прието, че ответникът по иск за делба може да опровергава установената с разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. презумпция за съвместен принос чрез възражение за пълна или частична трансформация. Това решение няма отношение към настоящия случай, по който твърдението за пълна трансформация е на ищеца по делото, а не на ответника. Във второто посочено решение на ВКС /решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о./ е прието, че искът по чл.21, ал.2 СК /отм./ има преюдициално положение по отношение на иска за делба и че делбеният съд може да се занимава и произнася по въпроса за трансформацията на лични средства при придобиването на имот по време на брака, само когато е сезиран с исковата молба или чрез възражение, съдържащо конкретни фактически твърдения, изключващи общността. В обжалваното решение не е прието нещо различно: съдът се е произнесъл относно това дали придобитата по време на брака 1/2 ид.ч. от делбения апартамент е лична собственост на ищеца предвид съдържащите се в исковата му молба твърдения за това, а не се е занимавал с този въпрос, без да е бил сезиран.
2. По втория въпрос /възниква ли СИО при продажба от единия на другия съпруг по време на брака на недвижим имот- индивидуална собственост на продавача/ в посоченото от касаторката решение № 137 от 24.04.2012 г. по гр.д.№ 421 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че придобиването на недвижим имот, лична собственост на продавача, чрез продажба по време на брака на другия съпруг, винаги води до възникване на СИО на основание презумпцията на закона, която обаче е оборима с оглед произхода на средствата за закупуването. Обжалваното решение не противоречи на тази съдебна практика, тъй като в него е прието същото: че продажбата на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент от единия съпруг на другия е довела до възникване на СИО за тази идеална част по презумпцията на закона за съвместен принос на съпрузите, но че в случая тази презумпция е оборена от съдържащото се в договора за покупко-продажба признание на съпругата за извънсемейния характер на средствата, с които съпругът е закупил тази идеална част.
3. По третия въпрос /опровергана ли е презумпцията на чл.19 СК /отм./ сега чл.21 СК за съвместен принос при закупуване на недвижим имот по време на брака чрез извънсъдебно признание за извънсемейния характер на средствата за закупуването/ в посочените от касаторката решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр.д.№ 628 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1311 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1263 от 18.12.2008 г. по гр.д.№ 4353 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че извънсъдебното признание за извънсемейния характер на вложени при закупуване на имот по време на брака средства е важно доказателствено средство, което се преценява съвместно с всички други събрани по делото доказателства. По настоящото дело е прието същото, като е взето предвид, че по делото няма други доказателства, които да противоречат на направеното от Л. Г. извънсъдебно признание и че това признание е направен пред нотариус и е било удостоверено в съставения от него нотариален акт, както и че след откритото от първоинстанционния съд производство по оспорване на истинността на съдържанието на този нотариален акт /който представлява официален документ/, Л. Г., чиято е била доказателствената тежест при това оспорване съгласно чл.193, ал.3 ГПК, не е представила никакви доказателства в подкрепа на оспорването си.
Предвид на изложеното по-горе не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по разглеждания правен спор, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от корегиране. В конкретния случай по поставения от касаторката правен въпрос /допустим ли е иск за делба на имот от ищец, чиято собственост е възникнала от покупко-продажба по време на брака със собственика на имота, без да е предявен иск по чл.23, ал.1 СК/ няма неяснота или непълнота в правната уредба, а и по него има съдебна практика. Разпоредбата на чл.344 ГПК е ясна в смисъл, че в решението по допускане на делбата съдът се произнася по това кои лица са собственици на делбения имот и при какви квоти, а съгласно практиката на ВКС претенцията по чл.23, ал.1 СК за установяване на квоти в придобит по време на брака имот, различни от равните квоти на съпрузите по презумпцията за съвместен принос, може да се заяви както с предявяването на отделен установителен иск за собственост, така и в самото делбеното производство. В този смисъл са и представените от самата касаторка решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 334 от 01.10.2012 г. по гр.д.№ 1011 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, на които обжалваното решение не противоречи. От постановяването на горепосочената практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5359 от 16.07.2014 г. по в.гр.д.№ 11081 от 2013 г. на С. градския съд, ГО, IV-В въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.