О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1465
София 17.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4897/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на **** [фирма], [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт И. И., срещу решение №385 от 28.02.2014 г. по гр. дело №3857/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5184 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 6555/2009г. на Софийския градски съд. С първоинстационното решение касаторът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на В. Г. Д. сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 04.05.2007 г. до окончателното изплащане и сумата 655 лв. – обезщетение за имуществени веди със законната лихва. Въззивният съд е приел за доказано, че при извършеното на ищцата на 04.05.2007 г. в ответната болница цезарово сечение в коремната и кухина е попаднала и не е била отстранена марля. От приетите по делото медицински експертизи се установява, че се касае за множество гигантски клетки тип „чуждо тяло” с пръснати в лумена инертни, светло сиви, предимно продълговати структури и отделни грануломи тип „чуждо тяло”, разположени във фиброзната тъкан около лумена. Това е тумороподобен гранулом със значително по-големи размери в сравнение с хирургичен конец. Острият катарален апендицит, развил се по съседство като усложнение на хроничния възпалителен процес, е с давност не по-голяма от една-две седмици. Между това чуждо тяло, развилото се гнойно възпаление на дясната маточна тръба, отстраняването и, отстраняване на апендикса на ищцата и оперативния цикатрикс има причинно-следствена връзка, а козметичният и дефект е в причинно-следствена връзка и с извършената в **** [фирма] операция. Чуждото тяло е попаднало в коремната кухина при операцията цезарово сечение. Съгласно данните от хистологичното изследване и огледа на препарата чуждото тяло в коремната кухина на ищцата представлява конгломерат от възпалителна формация, обхванала дясната маточна тръба, апендикса, стара марля и оформена зряла фиброзна тъкан. Чуждото тяло е причинило хроничен възпалителен процес на дясната маточна тръба, апендикса и перитонеума, с данни за стафилококова инфекция. Отстраняването на увредената дясна маточна тръба и апендикса е терапевтична хирургична процедура, извършена в интерес на запазване здравето на пациентката, а козметичният дефект от цикатрикса се дължи на избора на достъп и оперативната техника при зашиване на тъканта на коремната стена. Според показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел д-р В. Ц. при оперативната интервенция на ищцата, която той е извършил, се е установило наличието на „чуждо тяло”. Формацията е била изрязана и премахната и трябвало да и се направи хистологично изследване. Когато срязали формацията, установили, че това са капсулирани няколко марли. Свидетелят потвърждава с категоричност, че той е извършил среза и е видял марлите.
Въз основа на тези доказателства въззивният съд е направил извод за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че при извършването на операция цезарово сечение в ответната болница в коремната кухина на ищцата е попаднала и е останала марля. При извършване на интервенцията медицинският персонал на болницата е допуснал в коремната кухина на ищцата да попадне и да не бъде отстранена след това марля или парче от такава, което е в разрез с добрата медицинска практика и се явява противоправно поведение. Пряка и непосредствена последица от това поведение е възникналото обостряне на възпалителен процес на дясната маточна тръба, апендикса и перитонеума на ищцата, което е наложило с оглед запазване на здравето и извършване на оперативно отстраняване на дясната и маточна тръба. Попадането на чуждото тяло в коремната кухина на ищцата не е в резултат на случайно събитие, тъй като до този резултат се е стигнало именно в резултат на действия на медицинския персонал на ответната болница, като увреждането е могло да бъде предотвратено при полагане на дължимата грижа и следване на добрата медицинска практика. Поради отстраняването на дясната маточна тръба е налице намалена детеродна способност. Оплакванията за дискомфорт и болки в дясната долна част на коремната област при ищцата са от края на юни 2008 г., усилили са се 45 дни преди проведеното оперативно лечение, възстановителният период продължава два месеца, като най-интензивни са били болките през първите 10 дни след проведеното оперативно лечение. През този период от 6 месеца болките, изпитвани от ищцата, са били по-силни в продължение на 55 дни, а през останалата част от периода са били търпими. Необходими са 9-18 месеца за избледняване цвета на цикатрикса, но често остава по-блед от останалата здрава тъкан. Лечението се провежда с медикаменти и физиотерапия, имащи за цел подобряване на кръвоснабдяването и циркулацията, стимулиране на фабринолитичните процеси и разрехавяване на колагеновата структура и стимулиране на епителизацията. Установява се още, че ищата е била травмирана от поставената и вероятна диагноза за наличие на тумор и е преживяла стрес поради страха от неблагоприятен изход за здравето и, както и от последиците от такова развитие за детето и. Ищцата е преживяла тежко невъзможността да се грижи пълноценно за детето си и изпитва страх дали отстраняването на едната и маточната тръба няма да доведе до невъзможност да зачене отново. С оглед на това обезщетение в размер на 40 000 лева е справедливо и е съобразено с претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на сумата 655 лв. – обезщетение за имуществени веди със законната лихва следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да изложи защо приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата; налице ли са всички предпоставки за основателност на иска по чл.49 ЗЗД, след като презумпцията за вина е оборена; какво представлява грубата небрежност в гражданското право и правилно ли е приложен критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди Счита, че тези въпроси са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са постановления и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №385 от 28.02.2014 год. по гр. дело №3857/2013 г. на Софийския апелативен съд. Първите три повдигнати от касатора въпроси са правноирелевантни, защото възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата не въведено в предмета на въззивното производство с въззивната жалба; въззивният съд не е приел, че презумпцията за вина е оборена, нито е обсъждал какво представлява грубата небрежност в гражданското право. Последният повдигнат въпрос обуславя крайното решение, но той е решен съобразно задължителната съдебна практика, включително и тази представена с касационната жалба. Според нея при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди за всеки конкретен случай. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет. Представеното от касатора решение №134 от 01.03.2010 г. по гр. дело №529/2009 г. на ВКС, IV г.о., с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв. за проявена немарливост при отстраняване на киста на десния яйчник, довела до хидронефроза с афункция на десен бъбрек не се отнася до аналогичен случай, защото е постановено при несъпоставими конкретни обстоятелства.. В други решения на ВКС са определяни и значително по-високи обезщетения. Например – с решение №250 от 21.11.2012 г. по гр. дело №1504/2011 г. на ВКС, I. г.о. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. от осъществена интервенция за отстраняване на полип в носната кухина. Всички тези случаи обаче са различни и именно съобразяването на всички конкретни обстоятелства води до присъждане на по-високи или по-ниски по размер обезщетения.
Съобразно изхода на делото на ответницата по касационната жалба трябва да бъда присъдени 3000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №385 от 28.02.2014 г. по гр. дело №3857/2013 г. на Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на **** [фирма], [населено място], срещу решение №385 от 28.02.2014 г. по гр. дело №3857/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5184 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 6555/2009г. на Софийския градски съд за присъждане на сумата 655 лв. – обезщетение за имуществени веди със законната лихва.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на В. Г. Д., [населено място], 3000 лв. деловодни разноски.
Определението в частта за оставяне без разглеждане жалбата на [фирма], [населено място], може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.