Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 18.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5632 /2014 г.:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. О. Й. и М. А. Й. срещу въззивно решение № 7810 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 8456 /2012 г. на СГС, г.о., ІІ „в” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 25.01.2012 г. по гр.д. № 18352 /2006 г. на СРС, 37 с-в. в обжалваната част, с която са отхвърлени искове на А. и М. Й. по чл.97 ГПК (отм.) и са уважени насрещни искове по чл.108 ЗС на Цена Н. Л. и Т. И. П. и К. С. П. за недвижим имот – бивш стопански двор на ТКЗС в [населено място], с постройки, индивидуализирани в решението.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено.
Насрещните страни Цена Н. Л.; Т. И. П. и К. С. П.; Д. Г. А., И. Г. К., Г. Х. С.; Д. Г. В., М. П. В., Г. Б. Х. и М. Ц. Д. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното :
Исковете на ищците са основани на придобивна давност, текла в периода от 08.02.1988 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2006 г.. с нормата на чл.86 ЗС за периода от 1951 г. до 1990 г. и после до 01.06.1996 г. е установена забрана за придобиване по давност, която се отнася и до включените в ТКЗС имоти, каквито са били процесните. Следователно за периода от 1988 г. до 01.06.1996 г. в полза на ищците не е текъл давностен срок по смисъла на чл.79 ЗС. Съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ не се зачита и изтекла давност по отношение на имоти, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ – до момента на приключване на административната процедура, но не по-рано от 22.11.1997 г. За част от имотите – парцели І и ІІ е реализирана процедура по чл.27,ал.6 ЗСПЗЗ и Цена Н. Л. е придобила собствеността върху парцел І на 30.11. 1999 г., а праводателите на Д. В. и Г. Х. са придобили собствеността върху парцел ІІ на 22.09. 1994 г. Собствеността върху останалите имоти е възстановена по ЗСПЗЗ с решения от 2004 г., 2005 г. и нотариален акт от 2006 г. за същите имоти по горните мотиви на съда е налице забрана по чл.5,ал.2 ЗВСОНИ за придобиването им чрез давностно владение и давностен срок по чл.79,ал.1 ЗС не е текъл преди влизане в сила на решенията на ПК, но не по-рано от 22.11.1997 г., когато нормата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ влиза в сила. Д. срок не е изтекъл от 22.11.1997 г. до предявяване на исковата молба. В. съд е изложил и следните мотиви: В процесния имот са включени части от парцели по регулацията от 2001 г., по отношение на които действа забраната по чл.200 ЗУТ за придобиване на реално определени части от дворищно-регулационни парцели, което се отнася до претендираната част от имота на Д. В. и Г. Х.
Отделно от изложеното и при доказателствена тежест на ищците, от свидетелските показания се установява само единият от елементите на владението – корпус (държането на вещта) през посочения период от време. Намерение за своене (анимус) е установено едва от 30.01.2004 г., т.к. ищците са признали в исковата си молба, че са допуснати по трудов договор с ТКЗС да ползват имотите – т.е. изразили са намерение да държат имотите като чужди, с което и с гласните доказателства по делото е оборена презумпцията, установена в чл.69 ЗС. Установено е и че през следващ период са искали позволение от част от собствениците да ползват имотите възмездно или безвъзмездно. Изводът на съда е, че ищците не са доказали, че са променили намерението, с което са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти – да са започнали да държат имотите като свои и да са противопоставили намерението на собствениците. В този смисъл е и позицията на ищците по приложеното гр.д.№ 7408 /1995 г. на СРС, 44 с-в., по което през 1999 г. са заявили, че ползват имота във връзка със сключени трудови договори с ТКЗС и че са подали молба да купят имота от ТКЗС.
Жалбоподателите са извели правни въпроси, за които твърдят, че са от значение за спора :
1. Разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и съдилищата :
Жалбоподателите твърдят общо, без да уточняват конкретно противоречиво разрешаване на нито един от въпросите с определено съдебно решение, постановление, тълкувателно решение.
А. Възможно ли е да се придобие имот частна държавна собственост при непрекъснато и необезпокоявано владение за периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г.?
Този въпрос не е обуславящ, т.к. крайният извод на въззивния съд е, че по делото не е установено в този период ищците да са владели имотите, а е установено, че само са държали имотите до 30.01.2004 г.
Б. Възможно ли е да се заличи дори един ден от срока за придобивна давност, ако към момента на приемането на закона давностният срок изцяло е изтекъл (например ретроактивно действие през 2006 г.)?
Този въпрос също не е обуславящ,, доколкото не е установено владение.
Отделно от това и за пълнота по първите два въпроса следва да се отбележи, че приетото от въззивния съд е в съответствие с приложеното решение № 1211 /19.11.2008 г., на ВКС, ІV, по ГПК (отм.), с което е прието, че с въведения с пар.1 от З. от 2006 г. мораториум броенето на срока е спряно, считано от 31.05.2006 г., който е последният ден на последната година, в която срокът изтича; спирането на давността практически прави невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл.79,ал.1 ЗС; за постигането на този правен резултат законодателят е придал на нормата на пар.1 обратно действие.
В. Придобивна давност тече ли преди 22.11.1997 г. след като възстановяване на собствеността е приключило дълго преди приемането на З. (чл.5,ал.2 ЗВСОНИ)?
Този въпрос също не е обуславящ, доколкото не е установено владение в периода до 22.11.1997 г.
Отделно от това и за пълнота следва да се отбележи, че приетото от въззивния съд е в съответствие с приложеното решение № 139 /23.05.2013 г. по гр.д. № 370 /2011 г. , на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че с нормата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ се заличава с обратна сила изтеклият до 22.11.1997 г. давностен срок по отношение на имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ. Прието е също, че началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността и че правно релевантно е владението на приобретателите след датата на възстановяване на собствеността. В решението има позоваване на ТР № 10 /2012 г на ОСГК на ВКС (също приложено от жалбоподателите), с което е прието, че с влизане в сила на (нормата) на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ се заличава изтеклият до момента давностен срок. В мотивите е прието тълкуване на съдържанието на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ (че с разпоредбата се въвежда самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността, нормата има ретрояктивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност).
2. от значение за развитието на правото :
А. чл..5,ал.2 ЗВСОНИ за всички земеделски земи ли се прилага или само за тези, за които не е изтекла процедурата по възстановяване на собствеността?
Б. Продажбата на търг по ЗСПЗЗ възстановяване на собствеността ли е по смисъла на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ?
В. Действителен ли е договорът за продажба на земеделска земя по чл.27,ал.6 ЗСПЗЗ, ако 13 години след продажбата с влязло в сила решение се отхвърли правото на собственост върху сградата (уточнен в смисъл „се приеме за установено, че с този договор не е прехвърлена собствеността на сградата”), заради която е извършена продажбата на земята?
Г. Ако праводателят на ответниците – ТКЗС 11 години преди се заведе настоящият иск по чл.97 ГПК (отм.) е предявил иск по чл.108 ЗС с твърдението, че ответниците владеят имота и такъв иск бъде отхвърлен, може ли неговите правоприемници и съдът да приемат, че към датата на предявяване на иска (март 1995 г.) ответниците не са владели имота?
Последният въпрос следва да бъде уточнен в смисъл : Ако е отхвърлен иск на праводателя на ответниците (ликвидационен съвет на ТКЗС) срещу ищците с правно основание чл.108 ЗС, може ли в последващ спор между ответниците по първото дело и правоприемниците на ищците по първото дело съдът да приеме, че към датата на предявяване на отхвърления иск ответниците по него не са владели.
Въпросите по точки А, Б и В не са обуславящи, доколкото решаващият извод на съда е, че през твърдения период от време ищците не са били установили владение върху имотите, за които искат да бъдат признати за собственици по силата на придобивна давност. Въпросът по т.А не е обуславящ по отношение на имотите, за които е прието, че са възстановени през 2004 г., 2005 г. и 2006 г.
Последният въпрос не е обуславящ и защото видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, по приложеното гр.д. № 7408 /1995 г. на СРС, 44 с-в. ответниците (ищци по настоящото дело) не са твърдели, че владеят, нито че са владели имота, а че през 1999 г. са направили изявление, че ползват имота (упражняват фактическа власт върху него) във връзка със сключени трудови договори с ТКЗС и че са подали молба да купят имота от ТКЗС – т.е. че не са владелци, а държатели. Силата на пресъдено нещо по приложеното решение по гр.д. № 7408 /1995 г. на СРС, 44 с-в. се разпростира върху липсата на право на собственост на ищеца и не се разпростира върху въпроса кой владее имота.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски.
Искането на Цена Н. Л. за присъждане на разноски е основателно за сумата 500 лева, за което представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е установено с представения договор за процесуално представителство (л.50).
Искането на Т. И. П. и К. С. П. за присъждане на разноски е основателно за сумата 500 лева, за което представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е установено с представения договор за процесуално представителство (л.62).
Искането на Д. Г. В., М. П. В., Г. Б. Х. и М. Ц. Д. за присъждане на разноски е основателно за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е установено с представения договор за процесуално представителство (л.67).
Останалите насрещни страни не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 7810 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 8456 /2012 г. на СГС, г.о., ІІ „в” възз. с-в..
Осъжда А. О. Й. и М. А. Й. да заплатят на Цена Н. Л. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда А. О. Й. и М. А. Й. да заплатят на Т. И. П. и К. С. П. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда А. О. Й. и М. А. Й. да заплатят на Д. Г. В., М. П. В., Г. Б. Х. и М. Ц. Д. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2