О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 18.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 315 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Л. Т. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1847 от 09.10.2013 год., по гр.д.№ 1926/2013 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 8157 от 07. 12.2012 год., по гр. д. № 244/2009 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ЗК [фирма], [населено място] обективно кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и в резултат на пътно-транспортно произшествие от 05.06.2007 год. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, начиная от датата на непозволеното увреждане до датата на исковата молба-09.01.2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Основното възражение на касатора е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че единствена причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на последния, като пешеходец, поради което отсъства основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на водача на увреждащия л.а. „Фолксваген Голф, с ДК [рег.номер на МПС] – Т.Т..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационната обжалване е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС са: 1.”Следва ли да се приеме за несъобразена с конкретните пътни условия скоростта на движение на водач на моторно-превозно средство, респективно негово противоправно поведение при последвало конкретно пътно-транспортно произшествие, когато същата тази скорост на движение е била разрешена за съответното населено място?”; 2. „Изпълнил ли е задължението си въззивният съд да постанови съдебното си решение, след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, когато не го е съобразил с приетите по делото съдебно – медицинска и авто-техническа експертизи, ?”
Ответникът по касационната жалба е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки на отсъствие на обосновано от касатора приложно поле на касационния контрол. Същият е подал частна жалба срещу горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд, в частта му относно присъдения размер деловодни разноски, поддържайки, че в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК за решаващия съд, съгласно законовото правило на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 год. на ВАС не съществува процесуална възможност да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в размер по- нисък от трикратния на минималния, както е процедирал софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба е оспорил основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на СГС за отхвърляне на главната искова претенция, основана на чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф, с ДК [рег.номер на МПС] въззивната инстанция е приела, че в случая не са налице предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на последния, поради отсъствие на виновно осъществен от застрахования деликт, който да обуславя отговорност за обезвреда.
При обосноваване на изградения правен извод, за отсъствие на основание за ангажиране деликтната отговорност на водача на процесния л.а., от която функционално е обусловена пряката отговорност на застрахователя му по имуществена застраховка „Гражданска отговорност”, поради оборване на въведената от законодателя презумпция за вина, решаващият състав се е позовал на поведението на водача на л.а., като въз основа на доказателствения материал по делото, вкл. заключенията – основно и допълнително на в.л. по изслушаната авто-техническа експертиза за механизма на същото и на съдебно- медицинската експертиза за характера на причинените на ищцата травматични увреждания е счел, че то не е в несъответствие с установения правопорядък – управлявал е с разрешена от закона и съобразена с конкретната пътна обстановка скорост, предприел е позволена от ЗДвП маневра и само пресичането на пострадалата, като пешеходец, започнал преминаване на платното платно след като предната част на завиващия автомобил е отминала покрай нея, правейки ударът технически непредотвратим от шофьора, е довело до настъпване на застрахователното събитие.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК- да са релевантни за формиране правните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.226, ал.1 КЗ.
На първо място, видно от данните по делото въззивният съд е подложил на подробен анализ всички доказателства, значими за правилното формиране на решаващия извод за отсъствие на противоправност в поведението на водача на увреждащото моторно- превозно средство и за оборване въведената от закона презумпция за вина на последния. Самата ищца извън поисканите и допуснати от съда специализирани експертизи, въз основа на анализа на заключенията по които са изяснени спорните по делото факти във вр. с механизма на настъпилото пътно- транспортно произшествие и причинените на последната телесни увреждания, други доказателства, които да са останали необсъдени, не е ангажирала в установените в ГПК преклузивни срокове, поради което и поставеният правен въпрос няма обуславящо значение на крайния правен резултат по делото. Що се касае до правилността на извършената преценка на доказателствения материал по делото и съответствието на приетата за установена фактическа обстановка със същия, то изградена в резултат на осъществяване императивно възложената на решаващия съд правораздавателна дейност, същата не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК,а при разглеждане на касационната жалба по същество, в какъвто смисъл са и задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
На второ място, обстоятелството, че въззивната инстанция не е изградила правния извод за отсъствие на виновно осъществен деликт от застрахования при ответното застрахователно дружество водач на увреждащото моторно превозно средство, само поради управлението му със скорост , разрешена на съответното населено място, а е преценявала всички фактически действия, осъществени от участниците в пътния инцидент при неговото възникване изключва материалноправният въпрос поставен от жалбоподателя да има самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото.
При липса на общата главна предпоставка за достъп до касационен контрол искането за разглеждане на касационната жалба по същество е неоснователно, поради което съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по конкретно въведените селективни основания.
ІІ. По частната жалба на ЗД: [фирма]:
Частната е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
В действащия Гражданско процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 год., не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 ГПК/ отм./, с която законодателят е предвидил самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за деловодните разноски, ако не се обжалва самото съдебно решение. Следователно, доколкото въззивното решение в частта за деловодните разноски, притежаващо в тази си част правна характеристика на определение, не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, то за настоящият съдебен състав отсъства процесуална възможност да се произнесе самостоятелно по същото. Същевременно според чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това означава, че на страната е предоставена възможност да поиска от решаващия съд сам да измени, допълни или поправи решенето си в частта за разноските, когато не се обжалва самото съдебно решение по същество. По силата на чл.248, ал.3 ГПК постановения по реда на чл.248, ал.1 ГПК въззивен съдебен акт подлежи на обжалване, поради което защитата на страната е гарантирана.
В случая от съдържанието на подадената частна жалба не следва, че тя представлява неправилно адресирано искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, дължими на частния жалбоподател, като ответник в процеса, поради което липсва основание за връщането и на Софийски апелативен съд, който да я разгледа като молба по чл.248, ал.1 ГПК.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че от значение за възприетото от въззивния съд разрешение относно следващия се на процесуалния представител на ответника адвокатски хонорар в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК е приетото с ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОДПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1847 от 09.10.2013 год., по гр.д.№ 1926/ 2013 год., по касационната жалба на П. Л. Т. от [населено място] с вх.№ 13155/28.11.2013 год..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната жалба на ЗД [фирма], [населено място] с вх.№ 11960/ 05.11.2013 год. срещу решение 1847 от 09.10.2013 год., по гр.д.№ 1926/ 2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частна жалба вх.№ 11960/ 05. 11.2013 год. на ЗД [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен от съобщението му до страните, на които да се връчи препис от същото.
В ОСТАНАЛАТА му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: