О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 18.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.11.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 859 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 145 от 04.12.2013 год., по в.т.д.№ 341/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 221 от 22.07.2013 год., по т.д.№ 592/2011 год. на Бургаския окръжен съд и е уважен предявения от касатора, като ответник, насрещен иск, по чл.266, ал.1 ЗЗД на [фирма] за сумите: 75 026.91 лв., като част от цялото задължение от 320 564 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за строителство № L -17-ХХХІІ/12.06.2007 год., ведно с мораторна лихва от 18 232.85 лв. за периода от 27.10.2009 год. до дата на предявяване на НИ; 2 489.92 лв., като част от общо задължение от 4 979.84 лв. по договор за изпълнение на довършителни работи № L -17-ХХХІІ/ 12.07.2009 год. и протокол за прихващане на вземания и задължения № 2 от 29.12.2009 год., ведно с мораторна лихва в размер на 557.89 лв. от 29.12.2009 год. до предявяване на насрещния иск, 4227.72 лв. –част от общо задължение от 8455.44лв., произхождащо от неизъплнение на задължението по Протокол за прихващане на вземания и задължения № 1 от 30.01.2009 год.,заедно с мораторна лихва в размер от 1423.40 лв. от 30.01.2009 год. до предявяване на насрещния иск, както и законна лихва върху сумата 81 744.55 лв., представляваща сбор от трите уважени главници по насрещните искове.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.211, ал.1 ГПК, във вр. с 47, ал.1 и сл. ГПК и чл.367, ал.1 ГПК.
В подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът основно възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че насрещната искова молба, подадена на 27.02.2012 год., е в рамките на преклузивния срок за отговор на първоначалната искова молба, съгласно чл.211, ал.1 ГПК, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, по отношение на значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното право, свързани с приложението на чл.211, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 47, ал.2 ГПК и чл.367, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 370 ГПК, като предвид съдържанието на изложените доводи следва да се приеме, че по този начин същият въвежда и твърдение за процесуална недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт.
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС, с оглед искането за допускане на касационно обжалване, е посочено постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС № 100/ 08.05.2013, по гр.д.№ 2030/2013 год. на ІІІ г.о., а на противоречивото разрешаване в съдебната практика- съдебни актове на различни по степен съдилища в страната.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразила несъгласие и с основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да приеме за съвместно разглеждане с първоначалния иск на ТД [фирма], [населено място] предявения от насрещната страна [фирма] , гр. Б. насрещен иск въззивният съд е счел, че са осъществени предпоставките на чл.211, ал.1 ГПК и след като е преценил, че разглеждането му няма да бъде затруднено се е произнесъл по същия, по същество. Като неоснователно в тази вр. е преценено защитното възражение на ТД [фирма], [населено място] за недопустимост на насрещната искова претенция. Позовавайки се на процесуалното правило на чл.62, ал.3 ГПК и изрично определената от първостепенния съд начална дата на срока по чл.47, ал.2 ГПК не от деня на залепване на съответното уведомление по чл.47, ал.1 ГПК – 27.01.2012 год., а от 30.01.2012 год/ стр.20/, въззивният съд е изградил правен извод, че получения на 13. 01.2012 год. препис от първоначалната искова молба и приложенията към нея от ответника [фирма] , гр. Б. се явяват редовно връчени му именно на тази дата.
Считано от последната, то предявения от първоначалния ответник на 27.02.2012 год., насрещен иск, според решаващия състав на Бургаския апелативен съд, не е недопустим, поради настъпила по см. на чл.370 ГПК, във вр. с чл.211, ал.1 ГПК преклузия за страната и заявен в рамките на прекратителния срок по чл.367, ал.1 ГПК, като процесуална форма на защита на последната законосъобразно е бил разгледан по същество от БОС.
Следователно съобразени решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че в случая, осъществените от въззивния съд процесуални действия, свързани с приложението на чл.211, ал.1 ГПК, във вр. с чл.367, ал.1 ГПК и чл.47 ГПК, несъмнено значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния правен резултат по делото, не сочат не евентуална недопустимост на въззивното съдебно решение.
Обстоятелството, че при връчване съобщението на ответника по първоначалния иск по реда на чл.47, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е определил за начало на срока по чл.47, ал.2 ГПК не датата на залепване на съответното уведомление на адреса на управление на същия – ЮЛ, търговец – 27.01.2012 год./ петък/, а 30.01.2012 год./ понеделник/, има за своя правна последица приложението на чл.62, ал.3 ГПК, според която законова разпоредба, когато съдът определи по- дълъг срок от установения в закона срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок не се смята за просрочено и с нея въззивният съд се е съобразил, прилагайки процесуалното правило на чл.211, ал.1 ГПК.
Отговор на този значим процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.62, ал.3 ГПК, аналогичен на чл.38 ГПК/ отм./ е даден еднозначно от практиката на ВКС, изразена в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 254/21.06.99 год., по гр.д.№ 90/99 год. на петчленен състав на ВКС и той е в смисъла, в който същият е разрешен и от въззивния съд – че в разглежданата по- горе хипотеза определения по- дълъг от законовия срок всякога се тълкува в полза на страната. Ето защо и искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно съобразно критериите на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Останалите съдебни актове на различни по степен съдилища в страната, относими към горевизирания селективен критерий, са без отбелязване да се влезли в сила и по арг. от чл.291 ГПК не се включват в съдебната практика, не могат да бъдат източник на противоречие и поради това не подлежат на преценка, според задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, то той също е недоказан по отношение поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.47, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК и чл.211 ГПК.. Цитираната в тази вр. задължителна практика на ВКС – решение № 100/ 2013 год., по гр.д.№ 2030/2013 год. е въобще неотносимо. С него в производство по чл.303 и сл. ГПК е разрешен процесуалноправен въпрос по приложението на чл.47, ал.6, във вр. с ал.1 ГПК, какъвто не е бил разгледаният от Бургаския апелативен съд и следователно изискуемият се съгласно указанията в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС идентитет отсъства..
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст и съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното в него съдържание от законодателя, не подлежи на обсъждане.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, при липса на направено към този момент възражение по чл.78, ал.5 ГПК, следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 5 000 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, без №,от 25.02.2014 год..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско на отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 145 от 04.12.2013 год., по в.т.д.№ 341/2013 год., по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] с вх.№ 305/13.01.2014 год..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 лева/ пет хиляди лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.