ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1471
София,18. декември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4814 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 502/19.03.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4143/2013, с което е потвърдено решение № 5852/29.07.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 1036/2007, с което са отхвърлени предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Н. В. Ч., представляван от адв. Ел. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължителната сила на влязлата в сила оправдателна присъда за гражданския съд по иск за обезщетение за вреди от деяние, което не е престъпление, но е противоправно, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата П. Д. К. и Т. В. Д. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предвид задължителната сила на влязла в сила присъда, с която ответниците са признати за невиновни, че чрез изявленията си в телевизионно предаване публично са разпространили позорни обстоятелства и са приписали престъпление на ищеца, предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди със законната лихва са неоснователни.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но те няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по чл. 222 ГПК (отм.) и чл. 300 ГПК, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Деецът не отговаря за вреди, ако в оправдателната присъда е прието, че не е извършил деянието или че то не е противправно. Той може да отговаря за вреди, причинени при неполагане на дължимата грижа, ако в оправдателната присъда е прието, че не е налице умисъл, а в гражданския процес не е оборена презумпцията за вина.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 502/19.03.2014 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4143/2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.