4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№743
София, 19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 285/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд, [населено място] срещу решение № 440 от 25.09.2013 г. по т.д. № 484/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №12 от 14.02.2013 г. по т.д. №85/2012 г. на Хасковския окръжен съд в осъдителната му част, и вместо него постановил друго, с което отхвърлил предявения от касатора срещу Д. С. А., [населено място], общ.Х. иск по чл.88, ал.1, б.“б“ от Закона за застраховането (отм.) за сумата 40 355.04 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди и лихви на наследниците на починалия вследствие на ПТП от 05.10.2004 г. Ю. И. А., както и на пострадалата Х. А. от същото ПТП като пътничка в каруцата, управлявана от Ю. А., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „Налице ли е валидно застрахователно правоотношение, когато липсва съгласие на застрахователя да сключи договор за застраховка и при изричното негово противопоставяне при сключването му от друго лице в нарушение на установените от застрахователя правила”. Позовава се на влязло в сила Решение № 18 от 20.02.2008 г. по гр.д.№ 1272/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен иска на пострадалите от процесното ПТП срещу Г. фонд, предявен като евентуален с предпочитан ответник ЗК [фирма].
Ответната страна Д. С. А. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмения отговор. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд приел за установено, че към момента на настъпване на ПТП – 05.10.2004 г. ответникът Д. А. е работил по трудов договор в [фирма], за което е приложен и трудовият му договор. Той е управлявал автомобила със съгласие на собственика и в изпълнение на трудовите му задължения. По делото е представена застрахователна полица от 05.10.2004 г., издадена от застрахователен агент М. А. с валидност от 8.00 часа на 05.10.2004 г. до края на годината от ЗПД [фирма], правоприемник на което е [фирма] и според която за товарния автомобил „Мерцедес“, собственост на [фирма] е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и е платена премия в размер на 18 лева. Застрахователното дружество е направило възражение, че застраховката е сключена без знанието на застрахователя и без да са спазени установените за сключването й предпоставки и поради това не е породила правно действие. В хода на развилото се производство по гр.д. №2428/2005 г. по описа на СГС е представен договор за застрахователно агентство № 0980160/01.06.2004 г. (л.78), сключен между ЗПД [фирма] и М. А., по силата на който застрахователният агент има право да събира застрахователни премии, като оформя получаването им с указания от застрахователя документ – чл.2.1.1.4, да сключва застрахователни договори, съобразно изискванията на застрахователя – чл.2.1.1.5. Прието е, че тази клауза не е нищо друго, освен упълномощаване на застрахователния агент да сключва договори за застраховка от името и за сметка на застрахователя, за което последният предварително е дал съгласието си. В застрахователната полица не е посочено името на застрахователния агент, но от вписания в нея номер 0980160 било видно, че тя е подписана от застрахователния агент М.А.. Сключеният от нея застрахователен договор, материализиран в процесната застрахователна полица, според съда е в рамките на правомощията й, предоставени по силата на договора за застрахователно агентство. Прието е, е извършеното на следващия ден сторниране на счетоводната операция, с която застрахователната премия от 18 лева е заприходена, не влияе на вече валидно възникналото застрахователно правоотношение. С оглед на изложеното решаващият състав е приел за неоснователен довода за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение между работодателя на ответника – собственик на процесния автомобил и ЗПД [фирма], правоприемник на което е [фирма]. Посочено е, че регресната отговорност на деликвента е обусловена от наличието на непозволено увреждане и липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като е изтъкнато, че всъщност в производството по гр.д. №2428/2005 г. на СГС ищецът е поддържал обратното – че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на изложеното е прието, че решението в осъдителната част следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос е значим за изхода на спора. Направеният от въззивната инстанция извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ е изведен след преценка на релевантните факти, доводите и становищата на страните в процеса. Правилността на тази преценка обаче е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна в решението, с което е обосновано противоречивото му разрешаване съдът е приел, че дори и да се приеме за валидно възникнало застрахователното правоотношение, то липсата на доказателства за наличие на трудово правоотношение между собственика на товарния автомобил и делинквента и за законно основание, на което последният е управлявал автомобила, то отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана. Изложеното позволява да се приеме отсъствие на твърдяното от касатора противоречие с обсъжданото решение на САС, доколкото липсва категорично заето становище по въпроса отразява ли се сторнирането на постъпилите при застрахователя суми на валидността на застрахователен договор, сключен от негово име и за негова сметка от надлежно упълномощен от него застрахователен агент.За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако последният се е отклонил от възложената му поръчка, то това не води до отпадане на правните последици, настъпили в патримониума на доверителя, като евентуалното нарушение на задълженията на агента би съставлявало основание за ангажиране на договорната му отговорност.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 000 лева, съгласно представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 440 от 25.09.2013 г. по т.д. № 484/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. фонд, [населено място] да заплати на Д. С. А., [населено място], обл.Х. сумата 1 000 /хиляда/ лева – разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: