4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1488
гр. София, 22.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6423 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. С. против решение № 71/16.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 172/2014 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД е неоснователен, като е отменил постановеното в противен смисъл решение на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска, както и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Съдът е приел, че при направеното оспорване на соченото от ищеца основание за възникване на задължението, съобразно правилата за доказателствената тежест, именно ищецът е задължен да проведе пълно доказване на това обстоятелство. Съдът е направил извод, че от представените банкови документи се установява получаване на исковата сума от ответницата, но не може да се установи чрез тях основанието за плащане, тъй като записването на „заем“ е направено от ищеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин наличието на уговорка в този смисъл между страните по делото. От друга страна, при оспорването на соченото основание, съдът е приел, че ответницата е навела достатъчно аргументи, подкрепени с доказателства, че между страните са възможни и други отношения, които не се уреждат като по договор за заем със заемодател ищеца, като в този смисъл съдът е отчел показанията на сестрата на ищеца, подкрепени от представеното „Споразумение“ от 12.06.12г., документиращо напълно идентична обстановка по отношение на средства, преведени от ищеца на сестра му по време твърде близко до направените на ответницата преводи – м. януари, м. април и м. май 2011г. / преводите към ответницата са от м. февруари и м. март 2011г./ Въз основа на горното, съдът е приел, че договорът за заем, поради това, че е реален, се счита сключен с предаване на сумата, но не всяко предаване на суми се счита за извършено по договор за заем. В конкретната хипотеза, съдът е приел, че от значение е доказването на съгласие на ответната страна да се обвърже по такъв договор след което да получи сумата, което според въззивния съд не е доказано по делото. Кредитор, който има неизпълнено от длъжника материално задължение, когато произтича от договор носи доказателствената тежест да докаже основанието за възникване на задължението, т.е. договора и дължимата престация. Съдът е приел, че ответникът по така предявения иск в рамките на защитната си позиция е оспорил наличието на соченото от ищеца основание за възникване на задължението, като е навел доказателства, разколебаващи твърдението на ищеца по исковата молба за наличието на заемно правоотношение. Доколкото направените преводи на суми се твърдят по два договора на стойност над 5000 лв. всеки, съдът приел за допустими като доказателствени средства свидетелски показания за доказване на договори на исковата стойност, предвид родството между страните.
Въз основа нагорното, въззивния съд е приел, че не е доказано основанието, на което се претендира присъждането на исковите суми, а именно заемно правоотношение и е отхвърлил обективно съединените искове като неоснователни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че по процесуалноправен въпрос, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочения правен въпрос от касатора е, задължен ли е съда да открие производство по оспорване на частен документ, при направено оспорване, по реда на чл.193 ГПК. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие от страна на произнасянето от въззивния съд по този въпрос с възприетото от ВКС с решение № 86/2011 г. по т.д.№ 682/2010 г. на І т.отд., както и други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика на ВКС, по смисъла на тълкуването, дадено с ТР№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно цитираното от касатора решение и задължителната съдебна практика, е недопустимо да се приеме, че представен по делото документ е неистински по смисъла на чл.194 ГПК, ако същия не е оспорен от страните в производството по чл.193 ГПК. В конкретния случай, съдът не е изключил от доказателствата по делото или е да е приел, че без да е налице проведено оспорване на документ, представен по делото, същия е неистински. Съдът е приел единствено, че не е доказано съобразно правилата за доказателствената тежест основанието за предаването на сумата, а именно, че между страните по спора е налице заемно правоотношение. Съдът не е приел, че представените по делото платежни документи са неистински, напротив, приел, че същите са годни доказателства, от които се установява превеждането на сумата по сметката на ответника по делото, но решаващите му изводи за неоснователността на предявения иск са други, извън разрешението на поставения правен въпрос, поради което и липсва соченото противоречие със задължителната съдебна практика. Оспорването на основанието за превод от страна на ответника по делото не е оспорване истинността на документа, отразяващ самия превод, доколкото фактът на превода не се оспорва от страната.
Твърдението, че съдът се е произнесъл при неправилна преценка на доказателствата и на фактите по делото не е касационно основание по чл.280 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебния акт, а неговото обоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, с оглед разпоредбата на чл.281 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска. С оглед изхода на настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71/16.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 172/2014 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА П. С. С. съдебен адрес [населено място], [улица] , адв. А. Г. да заплати на А. С. С. от [населено място], съдебен адрес [улица], ет. сумата 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.