Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 23.12. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5324 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 305 от 15.05.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 291 /2014 г., с което е потвърдено решение № 1225 /25.11.2013 г. по гр.д. № 1875 /2013 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск на [община] срещу [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че [община] е собственик на сграда с предназначение трафопост („Б. П.”) като съвкупност от едноетажна сграда със ЗП 72 кв.м. и енергийно съоръжение с посочен идентификатор, находящ се в поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място], кв. Изток.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] не е подала писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел следните изводи : от представен паспорт се установява, че трафопостът е построен и въведен в експлоатация на 05.04.1984 г. От комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза (СТИЕ) се установява, че трафопостът се води в инвентарната книга на търговското дружество от 1985 г. Съставен е акт за държавна собственост от 1995 г.. От това следва извод, че е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ответника „Електроснабдяване – (район) П.”. Не е налице хипотезата на пар.7,ал.1,т.7 ПЗР З.. Съгласно чл.2,ал.1 ЗЕ (отм.) – към 17.09.1991 г. трафопостът представлява държавен енергиен обект и е част от цялостната и неделима енергийна система (СТЕ л.156). Според допълнителна СТИЕ захранва 203 различни потребители, за които ищецът не е установил да са част от общинската инфраструктура (захранване на улично осветление, фонтани и др.). Ищецът не твърди и не е доказал трафопостът да е построен при условията на чл.2,ал.2 и чл.8,ал.2 ЗЕ, за да попадне в изключенията на пар.7,ал.1,,т.7 ПЗР З.. Недоказване на предпоставките на пар.7,ал.1,,т.7 ПЗР З. влече отхвърлянето на иска. Но е установено и че трафопостът е бил предоставен на праводателя на ответника – държавно предприятие по силата на чл.12 ЗЕ. В. съд се е позовал на решение № 150 от 07.05.2012 г.. по гр.д. № 1052/2011 г., на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК за това че липсата на писмени доказателства, че процесният трафопост е включен в уставния фонд на държавна фирма или в капитала на търговско дружество, не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца; достатъчно е процесният имот да е включен в активите на праводателя на ответното дружество. В случая той е построен и въведен в експлоатация през 1984 г., води се в инвентарната книга на праводателя на ответника „Електроснабдяване – П.” от 1985 г., последващите ремонтни работи са извършвани от „Електроснабдяване – П.” след издаване на технически разрешения (л.124, л.125 и л.126 по делото на ПРС, както и т.7 от допълнителното заключение. на СТИЕ) и няма доказателства за изключване на трафопоста от активите и пасивите на „Електроснабдяване – П.”, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З..
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси (номерирани):
1.1 При наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на §7,ал.1,т.7 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора – енергиен обект сграда – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.
Въпросът не е обуславящ, т.к. въззивният съд не е приел това, което се твърди, а обратното – че не е установено наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки, предвидени в § 7 ПЗР З..
Този въпрос всъщност е за основателността на иска и не представлява отделен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а твърдение за неправилност на въззивното решение.
1.2 Ако енергийният обект – трафопост обслужва само обекти от територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7,ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа.
Въпросът има значение за спора, но не е обусловил решаващия извод за неоснователност на иска – че трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ответника, за което представляват доказателства и отразеното в А. от 1995 г. и в инвентарните му книги от 1985 г..
1.3. Законът за електростопанството (ЗЕ) от 1975 (отм.), заварен към влизане в сила на ЗМСА, дава ли основание да се приеме, че мрежа от съоръжения от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включен в енергийната система на търговското дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда, който е приел въз основа на представения по делото акт за държавна собственост от 1995 г., от паспорта на процесния трафопост от 1984 г., от приетите заключения на комплексната съдебно – техническа и икономическа експертиза (л.151 – л.158), според които съществуват инвентаризационни описи от 01.03.1985 г. (отпреди 1991 г.,), в които процесният трафопост се е водел като актив (на предприятие „Електроснабдяване – (район) П.”) с дата на придобиване 01.03.1985 г., че процесният трафопост е бил предоставен за стопанисване и управление на предприятие „Електроснабдяване – район П.”.
2.1. Допустимо ли е при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.1991 г., съдът да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция и това става по силата на Закона за енергетиката (отм.).
2.2. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете и конкретно спорният трафопост в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса като оборотна ведомост, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди и др. документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост към 17.09.1991 г..
Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи на решение № 64 /2010 г. по гр.д. 2612 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., и на решение № 987 по гр.д. № 3373 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК с което е прието, че записването като актив в търговските книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен за стопанисване и управление на това държавно предприятие.
Въпросите не са обуславящи, доколкото в случая предоставянето за стопанисване и управление е установено чрез съвкупна преценка на заключенията на СТИЕ, с които е установено включването на трафопоста в инвентарни описи от 1985 г. и на А. от 1995 г., в който е отбелязано предоставянето на ДП „Електроснабдяване – П.”..
Не е налице и противоречие с посочените решения на ВКС.
В първото посочено решение – № 64 /2010 г. по гр.д. 2612 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че няма категорични данни за включването на процесния трафопост в баланса към 17.09.1991 г. и е установено изрично последващо включване на трафопоста в капитала на Н., което е станало при увеличението на капитала.през 1997 г., а в обжалваното решение е установено предоставяне за стопанисване и управление преди 1991 г., когато е влязъл в сила З.
Във второто посочено решение – № 987 по гр.д. № 3373 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на търговско дружество е доказателство за предоставяне му за стопанисване и управление (във връзка с приложението на чл.17а З.). Обжалваното решение не противоречи на приетото в това решение, в него не е прието противоположно разрешение, а че предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление преди 1991 г. на праводател на ответника е доказано с други доказателства – А. и инвентарни описи.
3.1. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени.
3.2. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
Първият въпрос не е обуславящ, т.к. съдът не е приел, че предоставяне на трафопоста за стопанисване и управление следва от счетоводно записване.
Вторият въпрос, като производен на първия, също не е обуславящ
4. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14,ал.1 ЗНА не и е придал такова действие. Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че приетото от въззивният съд е в насока на задължителна практика на ВКС – сочи решение № 244 /25.02.2010 г. по гр.д. № 99 /2009 г. на ВКС.
В. съд е приел, че недоказването на предпоставките на пар.7,ал.1,,т.7 ПЗР З. влече като последица отхвърлянето на иска, поради което е без значение изключващата хипотеза на ал.2 от същия пар.7 . Поради това въпросът не е обуславящ.
Към това следва да се добави, че доколкото въззивният съд е приел, че отрицателната предпоставка на ал.2 от § 7 от З. изисква трафопостът да не е (бил) включен в баланса на „Електроснабдяване – П.” към датата на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., то това разрешение съответства на приетото с посоченото решение по гр.д. № 99 /2009 г. на ВКС (Номерът на решението е 97, 244 е номерът на определението по чл.288 ГПК), че разпоредбата на ал.2 от § 7 от З., която е приета по-късно (през 1995 г.), поражда действие едновременно с ал.1 на този текст, т.к. урежда отрицателна предпоставка, следва извод, че правният въпрос е разрешен в съответствие с посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съответствието на разрешението на въззивния съд с разрешение на ВКС в решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, изключва наличието на основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
А доколкото е налице съответствие с посоченото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, и жалбоподателят не обосновава предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК в съответствие с приетото в т.4 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС – че са налице изменения в законодателството и обществените условия, които налагат осъвременяване на тълкуването на разпоредбата, следва да се приеме, че не е обосновал предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От изложеното дотук следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не представя списък за разноски, нито доказателства за извършване на разноски в това производство, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 305 от 15.05.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 291 /2014 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.