О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 759
София, 23.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 270/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ваня Д. срещу решение № 1154 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 473/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е оставено в сила решение № 860 от 20.11.2009 г. по гр. дело № 263/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 с-в, с което касаторът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 15 254.96 лв. – част от цената на описан недвижим имот съгласно предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 20.09.2006 г. и договор за покупко-продажба, сключен на 27.12.2006 г. с нотариален акт № 183, т. III, рег. № 2779, по нот.дело № 504/27.12.2006 г. от нотариус с рег. № 048 и фактура № 303/27.12.2006 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 457.65 лв.– мораторна неустойка съгласно раздел VI, т. 6.4. от предварителния договор, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.02.2008 г. до окончателното им плащане, и разноски по делото в размер 1 000 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въпреки указанията на ВКС в отменителното си решение по т.д.№ 664/2011г., ТК, ІІ т.о., с което делото е върнато за ново разглеждане, въззивният съд не е указал на ищеца, че следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че не е получил част от цената на недвижимия имот, уговорена по предварителния договор и защо е направил изявление в нотариалния акт, че цената е платена в пълен размер. Възразява срещу извода на съда, че след като в счетоводството му не е наличен касов ордер, то от това следва, че остатъкът от цената не е платена, като по този начин се отклонил от практиката на ВКС, според която нотариалният акт има характер на разписка за плащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси 1./ Когато въззивният съд е постановил решението си след връщане на делото от ВКС, но без да се съобрази с дадените в отменителното решение указания, съставлява ли това нарушение основание за допускане на касационната жалба до разглеждане и води ли това до неправилност и необоснованост на въззивния акт и 2./ Съставлява ли изявлението в нотариалния акт, че цената е платена разписка за извършено плащане, във връзка с който поставя подвъпросите задължен ли е получателят на цената да издаде отделен счетоводен документ и задължен ли е платецът да издаде счетоводен документ за извършеното от него плащане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че облигационните отношения между страните са възникнали въз основа на сключен между тях на 20.09.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който страните са постигнали съгласие, че цената на имота възлиза на сумата от 76 277,37 лв. с включен ДДС, платима по банков път по посочена в писмена форма банкова сметка на продавача, както следва: 80% от нея в размер 61 021,90 лв. с ДДС са платени като капаро от купувача на продавача преди подписване на договора, а останалите 20% в размер 15 255,47 лв. с ДДС – в момента на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на офиса. Решаващият съдебен състав е констатирал, че в представения нотариален акт е отразено изявлението на управителя на дружеството – продавач /ищец/, че цената на продадения имот в размер 76 277,37 лв. е изцяло изплатена.
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след проверка на първичната счетоводна документация и счетоводни записвания при ищеца и балансите на ответника за 2006 г. и 2007 г., депозирани в Н., въззивният съд е приел, че фактура № 033/27.12.2006 г. с посочен остатък от продажната цена на имота в размер 15 254,96 лв. е осчетоводена от ищцовото дружество, включена е от ищеца в дневника за продажбите и справката-декларация по ДДС за 2006 г. В изпълнение на дадените от Върховния касационен съд задължителни указания, че ищецът – продавач трябва да проведе пълно и главно доказване, че признатият от него в нотариалния акт факт за получаване на цената не се е осъществил е допуснал изслушване на указаната му в отменителното решение съдебно-счетоводна експертиза за установяване редовността на водените от страните търговски книги, въз основа на която е приел за установено, че счетоводството на ищеца-продавач е водено редовно и в него процесният недвижим имот е заприходен като Д. с цена на придобиване 64 000, а издадената за него фактура е включена в дневника за продажбите и в Справката-Декларация по ДДС за 2006 г., като посочения от нея остатък в размер на 15 254.96 лв. не е заплатен от ответника, а отразеното в счетоводството на последния плащане по процесната фактура в брой на посочения остатък не е подкрепено документално – с разходен касов ордер или фискален бон. Въз основа на това е направен извод, че извършеното в нотариалния акт удостоверяване на плащането на пълния размер на цената не съставлява първичен счетоводен документ, тъй като не се установява изпълнението на поетото ответника-купувач задължение за заплащане на остатъка от цената по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот нито по уговорения в предварителния договор начин – по банков път, нито чрез заплащане в брой. По изложените съображения решаващият състав е приел, че искът за заплащане на останалата неизплатена част от установения по делото размер от цената е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, както и искът за заплащане на мораторна неустойка.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, което съгласно императивната разпоредба на чл.295, ал.1 ГПК може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при новото разглеждане на делото. Именно с тези нарушения следва да бъдат свързани и заявените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В настоящия случай, с оглед мотивите на отменителното решение на Върховният касационен съд и дадените с него задължителни указания, следва да се приеме, че релевантни за настоящото касационно производство са само процесуални нарушения, допуснати в новото въззивно производство. Доколкото при връщане на делото указанията на касационната инстанция относно начина на доказване (пълно и главно/ от ищеца на релевантния за делото факт изцяло са съобразени от въззивния съд, въпросът за тяхното неизпълнение е поставен некоректно. При новото въззивно разглеждане на делото са съобразени изцяло задължителните за новия въззивен състав указания по приложение на процесуалния закон, дадени в отменителното решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 664/2011 г., като новият въззивен състав е допуснал изслушването на съдебно – счетоводна експертиза. Основавайки обжалваното решение на събраните нови доказателства, въззивният съд не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, нито от трайната практика на касационната инстанция по приложение разпоредбата на чл. 294, ал.1 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос дали изявлението в нотариалния акт, че цената е платена съставлява разписка за извършено плащане е решен от касационната инстанция, като в отменителното си решение по т.д.№ 664/2011 г. е приела, че когато в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот страните по сделката са направили изявление, че покупко-продажната цена е платена от купувача, респективно получена от продавача, без да е отразено, че плащането е извършено по банков път, се приема, че в тази част нотариалният акт има характер на разписка за плащане на сумата, поради което не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. И доколкото в предмета на новото въззивно разглеждане на делото този въпрос не се включва, тъй като той е решен окончателно от касационната инстанция, то той не може да бъде заявен като такъв по чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на него не следва да бъде преценявано наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Изложеното се отнася и до следващото питане – задължен ли платецът да издаде счетоводен документ за извършеното от него плащане, при положение, че изявлението в нотариалния акт, че цената е платена представлява разписка за плащането й по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД. Изрично в указанията, дадени в отменителното си решение, съставът на ВКС е посочил, че при повторното разглеждане на делото следва да бъде назначена експертиза, в задачата на която се включва и проверката в счетоводството на ответника извършени ли са плащания на цената на процесния имот и въз основа на какви документи. Следователно въпросът за доказателствата, чрез които при условията на пълно и главно доказване основа на които следва да се установи дали признатото от ищеца в нотариалния акт обстоятелство за получаване на цената е невярно също е разрешен от касационната инстанция и именно съобразно дадените от нея указания въззивният съд е постановил сега обжалваното от касатора решение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по данни на счетоводния му регистър по сметка 4111 към 31.12.2006 г., т.е. след датата на осчетоводяване на процесната фактура, ищецът има дебитно салдо /вземане/ към ответника за сумата по нея в размер на 15 254.96 лв., което опровергава записването му, че остатъкът от цената е платена на ищеца в брой, за което освен това не е представил на експертизата първичен счетоводен документ за извършването на това плащане.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1154 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 473/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: