О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 23.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2150/2014 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. Д., в качеството му на синдик на [фирма] (н), [населено място] срещу определение № 284 от 28.04.2014 г. по ч. т. д. № 175/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 140 от 14.02.2014 г. по т. д. № 3/2011 г. на Разградски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на подадената искова молба и наличието на идентичен спор – предмет на т. д. № 15/2012 г. по описа на Разградски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че неправилно апелативният съд са е приел, че между същите страни е налице идентичен спор – предмет на т. д. № 15/2012 г. по описа на Разградски окръжен съд, като същевременно вменил на ищеца задължението да даде правна квалификация на предявения от него иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател излага доводи за произнасяне в определението по следните правни въпроси, попадащи в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1./ Правилни ли са действията на първата и въззивната инстанции, изразени в актовете им, че ищецът следва да посочва фактическите състави на приложимия закон, след като е изпълнил изискванията на чл. 127 ГПК; 2./ Следва ли решаващият състав да приема за меродавно евентуалното становище на ищеца по приложимия закон за решаване на спора и ако становището му не е прието, да се прекратява делото без да се реши спорът по същество; 3./ Следва ли първата и въззивната инстанции служебно да приемат, че между страните е налице идентичен спор по друго дело, като прекратят настоящия без да обсъдят основанията, на които се водят двата спора.
Ответната страна не е заявила становище по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд приел, че в исковата молба единствените факти, на които е основан отменителния иск, са банкови операции, извършени от управителя като законен представител на дружеството преди постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, при което са изтеглени суми от сметките му, без да се сочат сделките, нито презп очитително плащане на кредитори, поради което е счетено, че не са посочени елементи от фактическия състав на чл.647, евентуално по чл.646 ТЗ. Счетено е поради това, че законосъобразно след като многократно е указал на ищеца да посочи фактите, от които извежда правото си, първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е останала нередовна въпреки направените уточнения, тъй като не са довели до съответствие на фактическото основание и петитума на иска, поради което потвърдил определението му за прекратяване на производството по делото.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По допустимостта на касационното обжалване ВКС, II т. о. приема следното:
По поставените в изложението правни въпроси по т. 1 и т. 2 настоящата инстанция приема, че същите са с идентично съдържание, отнасящо се до задължението за даване на правна квалификация на претендираното от ищеца право. Твърдението на жалбоподателя, че с определението на въззивния съд му е вменено задължението да даде правна квалификация на иска, е некоректно, тъй като в същото е посочено, че ищецът е длъжен да посочи фактите, от които извежда претендираното право, което настоящият жалбоподател в случая не е сторил въпреки изричните указания на съда. Въпросът за евентуалната квалификация на иска е коментирана поради невъзможността наведените факти да се подведат под фактическите състави на отменителните искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, а не с оглед задължението на ищеца сам да определи правната квалификация на иска, както се поддържа в жалбата.Определението не е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, което да обосновава достъп на обжалваното определение до касация.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият правен въпрос в т. 3 от изложението касае приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК, която норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. Наред с това във въззивното определение изрично е посочено, че е налице частична идентичност между т. д. № 15/2012 г. и т. д. № 3/2011 г. и двете по описа на Разградски окръжен съд, като не може да се приеме, че така посоченият правен въпрос е обусловил самостоятелните правни изводи на съда по конкретното дело.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 284 от 28.04.2014 г. по ч. т. д. № 175/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: