О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София, 30.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 2608/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Я. М. и Я. С. М., двамата от [населено място], [община], област П., чрез процесуалния им представител адвокат Я. П. Я. срещу определение № 1541/25.06.2014 г. по ч. гр. д.№ 2203/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 06.03.2014 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 7000/2013 г. за осъждане на жалбоподателите да заплатят на [фирма] деловодни разноски в размер на 5 250 лв.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и искат неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са наведени доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите 1./ Следва ли юридическото лице, което се представлява от юрисконсулт да претендира присъждане на разноски, без да представя доказателства за реално платено възнаграждение; 2/ Справедливо ли е да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, което по размер надхвърля многократно работната му заплата и не води ли това до неоснователно обогатяване на юридическото лице.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Производството по ч. гр. д. № 2203/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 4789 от 06.03.2014 г., постановено по гр. д. № 7000 по описа на Софийски градски съд за 2013 г., с което в производство по чл.248, ал.1 ГПК на жалбоподателя е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по прекратеното производство по делото поради заявен от жалбоподателите отказ от предявените искове.
С определение № 1541/25.06.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 2203 по описа на съда за 2014 г. е отменено определение № 4789/06.03.2014 г. на Софийски градски съд и на основание чл.78, ал.4 ГПК, А. Я. М. и Я. С. М. са осъдени да заплатят на [фирма] деловодни разноски в размер на 5 250 лв.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите са се позовали на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е изтъкнато наличието на противоречието между актове на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, постановени в настоящото производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., противоречива съдебна практика има когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин във влезли в сила съдебни решения, респективно – определения, каквито не са посочените от жалбоподателите актове.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Нито един от представените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси не кореспондира с формулировката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с ТР № 1/2009 г. на ВКС.
Неоснователен е доводът, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е реално изплатено и че неизплащането му би довело до неоснователно обогатяване на застрахователното дружеството. Изискването разноските да бъдат предварително заплатени е въведено по отношение на адвокатското възнаграждение – чл.78, ал.1 ГПК, докато по отношение на юрисконсултското, законодателят е употребил термина „присъжда”, без да изисква предварителното им плащане. Това е така поради обстоятелството, че в първия случай е налице възстановяване разходите на страна, извършила плащане по договор за поръчка, а във втория – на страна дължаща плащане по трудов договор на процесуалния си представител. В обжалваното определение правилно това разграничение е проведено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв., определено съобразно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1541 от 25.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2203/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Я. М. и Я. С. М., двамата от [населено място], обл. П. да заплатят на [фирма] – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: